„Електронните медии желаят да обработват тези данни за маркетинг, предлагане на търговски съобщения и реклама. Те така се и финансират. Докато тези цели са легитимни, регламентът казва, че те не могат да имат приоритет пред защитата на личните данни на физическите лица“, посочи той.
Караджов поясни, че за да е легитимно съгласието, то трябва да е информирано и физическите лица да са запознати с политиката на компаниите.
„Когато тези политики са обемни, неясни и недостъпни не можем да говорим за информирано съгласие“, твърди експертът и добави, че хората често искат да избегнат „терора на бисквитките и постоянното искане на съгласие“ и не четат правилата преди да се съгласят с тях.
Друг проблем, според Венцислав Караджов, е, че хората не искат да бъдат идентифицирани от електронни медии и предлагащите електронни услуги, когато участват във форуми.
„Ако има коментари, които противоречат на морала и етиката, които подтикват към престъпления, то администраторът носи отговорност и трябва да може да докаже, че е идентифицирал лицето“, разкри председателят на Комисията за защита на личните данни.
Караджов съобщи, че има сигнали за включване на лица в списъци за откриване на изборни секции в чужбина. „Ние не можем да махаме лица от никакви списъци. Това е компетенция на Централната избирателна комисия, а не наша“, напомни той и каза, че има непознаване от страна на хората как могат и по какъв начин да си защитят правата за лични данни.
Експертът съветва хората да се запознаят с правата си кога трябва да им се иска съгласие и кога то не е необходимо. „Личните данни не са абсолютно право, което никой да не може да наруши. Това са ограничени права в зависимост от това как правовата държава вижда възможността за извършване на определени услуги“, коментира той.
Венцислав Караджов предупреди, че това непознаване на регламента води и до много и сериозни нарушения от страна на гражданите, особено заради видеонаблюдението в сгради и по улици.
„Масовото видеонаблюдение води до подаването на много жалби. Комисията прави по 2 хиляди – 3 хиляди проверки на подобни сигнали на година“, съобщи председателят на Комисията за защита на личните данни.
Той е категоричен, че физическите лица нямат право да осъществяват масово видеонаблюдение и съпътстващо събиране и обработка на лични данни на публични места.
„Става дума за наблюдение на улици, жилищни сгради, магазини, паркинги. Това се прави предимно с цел охрана – хората искат да виждат кой влиза в блока им, да наблюдават колата си, кой минава по улицата им. Това няма как да се случи. Регламентът, а и Конституцията, позволяват непосредствена защита на имуществото и семейството – камери може да се сложат, но трябва да обхващат определени места, без да се нарушават правата на другите, е мнението на експерта.
Той е убеден, че видеонаблюдение от този вид се използва и за разрешаването на междуличностни проблеми.
„Отделно има проблеми с поставянето на камери в етажната собственост без да се иска разрешение“, каза Караджов и добави, че това не засяга видеонаблюдението в затворените жилищни комплекси, където то се прави от лицензирани охранители.
За да изследва по-добре сектора и да предприема по-добри действия, Комисията за защита на личните данни е подписала споразумение с Националната асоциация за защита на потребителите. „Не разполагаме с достатъчен капацитет за цялостен преглед и се надяваме да се включат и още партньорски и професионални организации като Асоциацията на европейските журналисти“, каза още Караджов.
Колко са физическите и юридическите лица, които са санкционирани за неправомерно събиране и използване на лични данни в България? Защо потребителите често прескачат настройките за персонализиране на бисквитките? Какви казуси трябва да се решават при нарушения при ползването на лични данни?
Повече за защитата на личните данни, нарушенията от страна на фирмите и видеонаблюдението може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.


Европа закъсня с мерките за Черно море, послания на Фон дер Лайен са закъснели
Евростат: Все повече украинци получават временна закрила в България
Тежките верижни катастрофи на "Тракия" през годините
Поптодорова обясни какво е значението на посещението на Урсула фон дер Лайен във Варна
Говорител на ЕК: Бъдещият център за наблюдение на Черно море се очаква да бъде готов догодина
Учениците не могат да откриват сами знания, които още не притежават
Първите десет изгубени години след края на комунизма още тежат на България
Иран превърна павилиона си на COP31 в изложба за убитите 120 ученици в Минаб
Обществените нагласи спрямо Израел в Америка се обръщат
ЕИБ: Финансираме Isar Aerospace, PLD Space за космически стартове
Това Porsche 924 е първата полицейска суперкола в Дубай
Шакил О'Нийл си купи три Rolls-Royce-а заради наранено его
Боядисването на това Bentley Continental GT отнема 56 часа
Mercedes дава още 10-15 години живот на ДВГ
Какви рискове крие дистанционното стартиране на двигателя
Учени търсят алтернативи на захарта от ново поколение с помощта на ИИ
Батерия предаде робот при маратон в Антарктида
Вижте най-добре облечените звезди на LACMA Gala 2026
Карираните поли превзеха есента
Арестуваха американски военен във Великобритания за шпионаж в полза на Русия