Жоро Пенчев: Дигитализацията е основна за прозрачността, разкривайки корупцията

Той настоява за отваряне на всички данни, които са публични, а не само на тези, които са поискани със заявления за достъп.

Според Пенчев това може да стане по автоматизиран начин и в реално време както за журналисти, така и за всеки, който иска да провери дали публичните ресурси се харчат по най-добрия начин.

„Искаме включване на гражданите. Различни дигитални инструменти се използват по света, за да може гражданите да участват по-активно в това, което се случва в държавата и в града", настоява експертът. И даде пример с Тайван, където от четири-пет години работи система, позволяваща на граждани да дават мнения за законодателни инициативи.

Той поясни, че системата е нашумяла покрай Uber, а хубавото в нея е, че "не е като социалните мрежи, където е една говорилня и нищо конструктивно не може да се случи".

"По-скоро чрез изкуствения интелект и различни средства на софтуера се насочват различните мнения към няколко валидни алтернативи. Хората започват да се убеждават, че тяхното мнение съвпада, може би с малки разлики, с мнението на други хора и те се обединяват около нещо. Това е обратното на процесите в социалните мрежи, където хората се разделят. Стига се до три-четири решения, които вече стигат до законодателя, но идват със съответната подкрепа на граждани", обясни председател на Фондация "Общество.бг".

Какво печели Тайван от това? Пенчев смята, че "гражданите са станали по-политически грамотни и ангажирани с това, което се случва около тях, когато са имали възможност да обмислят какво се случва. Това е само един пример за възможностите, които може да предоставят софтуерните решения". 

"Още един важен пример са данните, считани за "златото на XXI век", коментира Жоро Пенчев. – Акумулирайки различен тип данни (икономически, транспортни и т.н., разбира се анонимизирани и с пълна защита на лична неприкосновеност), всъщност ние можем да управляваме по-добре и по-умно. Можем да базираме нашите политики на данните, които събираме. Може би не в реално време, но с много по-къс хоризонт от обикновено, да си даваме сметка всяка една политика, всяка регулация работи ли, ефективно ли харчим публичния ресурс, ефективно ли я управляваме като процес. Всичко това идва "наготово" с помощта на софтуер.“

IT специалистът е категоричен, че по този начин имаме едно по-ефективно, по-бързо управление, което при това има и големия плюс да е по-умно, защото се базира на реалната картина.

"Координацията е едно от нещата, които много липсват" в България и създаването на министерство би способствало за преодоляването на този проблем, убеден е Жоро Пенчев, който потвърди, че участва в коалиционните преговори на тема "Електронно управление" по покана на "Продължаваме промяната".

Той е сигурен, че по този начин оперативната дейност, която се извършва в агенцията, ще получи "стабилна политическа шапка", защото има нужда от доста изчистване, структуриране и осмисляне на политиките по дигитализация.

Пенчев напомни, че доста време и финанси се похарчиха в България в това отношение без особен резултат.

"Едно работещо електронно управление на всички нива в държавата означава прозрачност, контрол, бързина, удобство и сигурност. Всичко това и всяко от тези неща пречи на някой, който използва държавата по експлоатативен начин. И когато от "Продължаваме промяната" говорят за нулева толерантност към корупцията, ние трябва да си даваме сметка, че за да я постигнат в бъдещия кабинет, един основен инструмент за прозрачност, който дава видимост към корупционните практики, е дигитализацията", обясни председателят на Фондация "Общество.бг".

По думите му неслучайно първото нещо, което се заложи като визия в рамките на преговорната група на срещата, е политически ангажимент лично от бъдещия министър-председател в подкрепа на случваща се дигитализация в администрацията.

"Досега, за съжаление, бяхме свидетели на реакции, като "Да, темата е важна (в контекста на това, че Европа дава пари за нея)!" И тези пари се усвояват със спорно качество", каза Пенчев.

Как ще разберем, че е завършено електронното управление? Каква е степента на значимост на електронната идентификация на гражданите? Как ще се осъществява електронната идентификация? Реалистични ли са сроковете от шест месеца за изграждане на нужните условия за направата на лични карти с чип? Каква е причината толкова години да не напредваме в тази област? Каква е ролята на т.нар. "референтна система" и какви възможности дава на общинските администрации?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.