Защо си отива Financial Times Deutschland

През новото хилядолетие икономическата ситуация се влоши. Между 1991 и 2011 г. общият дневен тираж на вестниците в Германия според анализаторската компания IVW се е свил с 30 процента – от 23,7 милиона до 18,4 милиона. Читателите мигрираха масово в интернет - а с тях и рекламодателите. 

Създаденият преди 12 години FTD, като смесено дружество между собственика на британския Financial Times - Pearson Publishing Group, и германския издател Gruner + Jahr, премина през 2008 г. изцяло към G+J, след като Pearson поиска да излезе от партньорството и след няколко неслучили се сделки с конкурентни вестници. В базираната в Хамбург медийна компания 74,9% държи медийният концерн Bertelsmann (част от който е и RTL Group), а останалите 25,1% са на фамилията Яр.

Според предварителните очаквания за тази година компанията ще завърши със загуба от 15 млн. евро, като приносът на FTD в този минус е от 10 млн. евро. За всички 12 години от излизането на вестника обаче натрупаната загуба достига 250 млн. евро.

Краят на  FTD вероятно бе предопределен в началото на тази година, когато рекламните приходи на печатните издания в Германия паднаха повече от очакваното, пише и Fokus. За първите 10 месеца на 2012 г. рекламните приходи на германските вестници падат с 6% до 4,1 млрд. евро. За цялата 2011 г. минусът е бил едва 2,1 на сто. За FTD, който никога не успя да разработи жизнеспособен бизнес модел, тази загуба на приходи не може да бъде преглътната. 

Но гибелта на печатните медии не значи край на качествената журналистика. Има достатъчно примери за това как добрата журналистика може да печели читатели и в ерата на интернет и може да бъде печеливша. Вестникарските компании трябва да развият просто нови източници на приходи. Все още много издатели печелят добре със своите печатни заглавия и по този начин могат да инвестират в прегрупиране на своя бизнес модел, пише Мог в изследването си. "Все още, защото в рамките на три до пет години тази възможност ще бъде пропусната". Други компании, като Spiegel Online и FOCUS Online, в момента са на печалба в интернет.

Така че положението не е напълно безнадеждно. Но издателите и редакторите трябва да бъдат по-смели. Някои седмични и неделни вестници разчитат на дълги обзорни материали и всякакъв допълнителен бизнес и печелят добри пари. Модел в тази насока може да бъде Zeit, който след екзистенциалната криза от преди десет години изпълнява точно тази концепция, казва медийният експерт Хенинг Рьопер от  Solon Consulting.  

Zeit успява да предостави на своята целева аудитория винаги нещо ново. Това са не само книги от автори на вестника, но и например бутилки с любимите вина на редакторите и туристически оферти. И това носи успех: за 2011 г. седмичникът отчете рекордна печалба, а и в интернет приходите нарастват.

В G+J обаче напразно търсят иновативната концепция. Твърде дълго мениджърите се опитваха да се опълчат някак си на спада. Също така липсва и ясна стратегия за все по-важния онлайн бизнес. "Шансът за постигане на модерност и с добрата бизнес журналистика да се достигне до основни целеви групи, за FTD беше интернет", казва медийният журналист Йенс Шрьодер пред изданието Meedia.

Но в издателството от години липсва ключова интернет стратегия за икономическите издания. Бившият флагман Börse Online изглеждаше предопределен за мощно онлайн присъствие заради самото име на своята марка, но този опит никога не бе предприет. Вместо това директорите в издателството в края на 90-те години измислиха изкуственото име „Business Channel“, под чиито адрес Capital, Impulse и Börse Online започнаха съществуване на „поднаематели“. Докато G+J осъзна тази своя грешка, всякакви други борсови портали, като Onvista и Finanzen.net, вече започнаха дейност и изместиха пионерите. 

Развитието на медийния пазар е необратимо. „До 2020 г. първото поколение на "дигиталните туземци", които още от раждането си бяха онлайн, вече порасна", казва Александър Мог от консултантската компания Roland Berger. Спадът в тиражите по този начин ще се ускори. 

Така през последните години броят на онези, които изглежда имат да правят по-важни неща, отколкото да четат розово-оранжевия вестник, става все по-голям. Малко хора се абонират за хартията – между третото тримесечие на 2006 г. и третото тримесечие на тази година броят на абонатите пада от над 62 000 до близо 42 000. Малко след като вестникът се появи на пазара, от павилионите го купуваха по 11 000 читатели. Сега техният брой е не повече от 3000. Въпреки това общият тираж на хартия е относително стабилен в продължение на години до около 100 000 броя, но все повече копия се разпространяват безплатно. През предходното тримесечие броят на безплатните екземпляри, които се разпространяват например на борда на самолетите, е повече от 46 000 - това е по-висока цифра от броя на абонатите.

Така потърпевши са преди всичко служителите. Повече от 360 сътрудници на изданието трябва да загубят работните си места. На тях им остава само съчувствието на канцлера Ангела Меркел, която отговори в Twitter на редактор на вестника: „Жалко за вас, след толкова много години. Наистина!“