Исландска компания иска да произвежда метанол от въглероден диоксид

Когато геотермална електроцентрала в Южна Исландия започнала да изхвърля гореща вода през 1976 г., местните направили спа център в образувалото се езеро. В момента той се посещава от половин милион души годишно. Северните народи обикновено знаят как да използват наличното по най-добрия начин. Това се доказва и от идеята на исландска фирма, която се надява да печели от рециклирането на изхвърляните въглеродни емисии от същата електроцентрала.

В близост до съоръжението Carbon Recycling International е построила завод, който превръща въглеродния диоксид в метанол. Материалът може да използва както за гориво, така и за направата на шперплат, бои и други продукти. Според публикацията на MIT Technology Review това е първата компания, която демонстрира приложим метод за справяне с парниковия ефект, причиняван именно от въглеродните емисии, изпускани в атмосферата.

Въпреки това, поне засега, бизнес планът би успял само на места, където електроенергията е евтина, което автоматично понижава и цената на самия въглероден диоксид, отделян в процеса по производството й. Анализатори смятат, че истинското справяне с парниковия ефект ще дойде, чак когато технологията се развие достатъчно и все повече правителства започнат да облагат с данък изпускането на вредни емисиии в атмосферата. Последното ще стимулира индустрията да намери начини да използва газовете и да печели пари от тях, смятат експерти.

Киловатчас индустриална електроенергия в Исландия струва само 4 цента, което е четири пъти по-малко от цената, която компаниите плащат в Германия или Щатите.

Изпусканите от геотермалната електроцентрала газове са и много по-евтини за “улавяне” от тези, излизащи от комините на централи, произвеждащи ток чрез горене на фосилни горива. Стандартните централи, които използват въглища, например, изпускат в атмосферата газ, състоящ се предимно от азот. Именно неговото отделяне от въглеродния диоксид е твърде скъпо и обезмисля по-нататъшното производство на метанол.

Геотермалните централи, от друга страна, се захранват с вода, която е нагорещена по естествен път от подземни скали, намиращи се в близост до лава. “Carbon Recycling нарича произведения чрез иновативния подход метанол - Vulcanol, защото той е създаден от енергията на вулкан”, коментира изпълнителният директор на компанията Кей Си Тран.

Въглеродният диоксид се отделя от разпада на подземни скали, чийто основен компонент е въглеродът. Всъщност, отделянето на въглероден диоксид е сравнително малко, горе-долу колкото при горенете на въглища, но при геотермалните електроцентрали е нужна много по-малко енергия и много по-просто оборудване за “улавянето” му.

За да се направи метанол от въглероден диоксид първо трябва да съществува източник на водород, който стои в основата на въглерода. Водородът е гориво сам по себе си и осигурява химичната енергия, нужна за създаването на метанол. От Carbon Recycling набавят водород, използвайки електрическа енергия, произведена от същата централа, с помощта на която разлагат вода. Тран казва, че компанията му ще излезе на печалба от процеса още през следващата година, когато фабриката заработи на пълен капацитет. Очаква се тя да произвежда по пет милиона литра метанол годишно.

Carbon Recycling обмисля да разшири операциите си и извън Исландия, както и да стъпи на други пазарни ниши.

Външни за компанията изследователи също търсят методи, с които да направят рециклирането на вълероден диоксид доходоносно. Професорът по химия в Станфорд - Матю Кейнън - разработва катализатори, които намаляват количеството нужна енергия за превръщането на въглероден диоксид в полезен химикал. Кейнън смята, че с помощта на въглероден диоксид могат да се произведат по-ценни материали от метанола, например пропанол. Според него с цените на тока в Исландия може да бъде произведен един тон пропанол, който може да бъде продаден за около 3200 долара, при производствени разходи за електроенергия от едва 800 долара. Въпреки това пазарът на пропанол остава сравнително малък, припомнят експерти.

За масово производство на течни горива от въглероден диоксид инженерите се обръщат към биологията и генетиката. Някои от тях използват слънчева светлина за нагряването на катализатори до изключително висока температура, предизвикваща химическа реакция. От проведените експерименти обаче става ясно, че подобни процеси за рециклиране на въглеродни емисии са твърде скъпи.

Според Кейнън технологията не е достатъчна, за да стане производството на горива от въглероден диоксид изгодно. Той смята, че за да се масовизира проектът, е нужно правителствата да увеличат таксите за изпускане на въглеродни емисии в атмосферата. “Трудно е да се съревноваваш с петролните компании”, допълва още професорът.