Радиоактивна вода от "Фукушима" достигна Америка

Три години след опустошителното цунами в Япония, радиоактивна вода от разрушената атомна електроцентрала "Фукушима” продължава да изтича в Тихия океан. В края на февруари океанографи от Американския геофизичен съюз в Хонолулу съобщиха за MSN, че замърсената вода от повредените реактори е достигнала западното крайбрежие на Северна Америка.

Въпреки чисто академичния си интерес към случилото се, учените уверяват, че място за притеснение няма. Количеството на радиация във водата е минимално, около един бекерел на кубичен метър от радиоактивния материал Цезий-134.  Тази концентрация не представлява никаква опасност за хората или околната среда. За сравнение, Американската агенция за опазване на околната среда (ЕPA) сертифицира питейна вода с концентрация на сходния радионуклеид Цезий-137 от около 7400 бекерела на кубичен метър. За всички останали радиоактивни материали позволената граница е близо милион бекерела на кубичен метър.

Значимостта на откритието обаче е съвсем друга. Откакто човечеството може да проследи разпада на всеки атом, то може да разбере и откъде е произлязъл той, изследвайки радиоактивният му отпечатък. Така, учените се надяват да изследват моделите, по-които въздухът и водата на планетата циркулират.

Следите от радиацията на “Фукушима” в океанската вода са били толкова нищожни, че учените е трябвало да разделят частиците й от тези, останали от ядрените опити в Тихия океан от 50-те и 60-те, които от своя страна трябвало да се разделят от фоновата радиация, която е най-силна от трите.

Океанографите са очаквали да открият радиоактивни частици от "Фукушима" във водата в последните две години, което е било предзнаменувано от открити следи от радиация в риба, уловена край бреговете на Сан Диего.

Учените уточняват, че биологичните отпадъци, които течението, последвало опустошителната вълна в Япония, е отнесло в океана, са много по-опасни от радиацията. Когато достигнат до някой бряг, те биват изгаряни от властите, за да не се допуска разпространението на зарази, които да причинят екологична катастрофа. Всъщност, проучванията показват, че дори цялата разрушена централа “Фукушима” да потъне под вода, концентрацията на радиоактивни частици в Световния океан няма да достигне опасни за здравето нива.

Вариациите на Цезий-137 в морската вода са добре описани от изследователите в океанографския институт “Удс Хол”. Радиоактивността във водата се измерва в бекерели на кубичен метър (Bq/m3), като единицата бекерел означава разпада на едно атомно ядро в секунда. 37 милиона бекерела съставят един кюри (Ci).

Фоновите нива на радиация в морската вода варират по света, като средните нива са около 14 Bq/m3. Тя се излъчва от естествени радиоактивни материали в земната кора, откъдето преминават във водата след естествена ерозия на бреговете. Основно става въпрос за Уран-238/235, Торий-232, Калий-40 и техните производни. Радиоактивните частици обикновено се натрупват на границата между водата и сушата, след което част от тях навлизат навътре, което обяснява защо водата е по-малко радиоактивна от почвата и растенията.

Сред радиоактивните материали, породени от човешка дейност, най-разпространен e Цезий-137, който се открива във водата и почвата. В морската вода концентрацията на Цезий-137 е почти незабележима - по-малко от 2 Bq/m3. Основният източник на Цезий-137 са многобройните наземни опити с ядрени оръжиня, провеждани през 50-те и 60-те, като в някои части от света е имало и други замърсители. В Ирландско море например учените забелязват повишени нива на цезий от 61 Bq/m3, което е резултат от радиоактивно замърсяване от завод за преработване на радиоактивни отпадъци в Сийкасъл, Англия. В Балтийско и Черно море също се забелязват повишени нива на материала, заради аварията в “Чернобил” през 1986 г.

EPA допуска концентрация на Цезий-137 в питейната вода от 7400 Bq/m3. Количеството радиоактивни частици от "Фукушима", открити край западното крайбрежие на Северна Америка е едва 1 Bq/m3. Фукушима няма да предизвика увеличение на радиоактивния фон извън района около самата централа, успокояват отново експертите.

За сравнение американците ежедневно поглъщат около 10 000 Bq/m3, които се съдържат в тяхната храна (главно природния Калий-40 с примеси от радий, уран и тритий, съдържащи се в картофите, ядките, цвеклото и други зеленчуци.