Кой е виновен за провала на Yahoo?

Епилогът на тази дълга, тъжна история на Yahoo!, уеб портала с темпераментния удивителен знак, най-накрая е написан. След като се очерта като топ кандидат в петмесечната надпревара, Verizon Communications постигна споразумение да купи основните активи на интернет пионера за 4,83 млрд. долара.

Главният изпълнителен директор на Yahoo Мариса Майер ще съдейства за прехода до пълната продажба и след това може да напусне компанията с удобното обезщетение от над 50 млн. долара в брой и акции. Така че нека не тъгуваме за нея, пише Брад Стоун за Bloomberg.

Но неизбежно едва ли ще има водопад от похвални слова за проваления ѝ опит в продължение на последните четири години да преобразува компанията. Тези разсъждения обаче ще бъдат до голяма степен несправедливи, защото смаляването и убиването на Yahoo не са напълно нейна вина. Най-малкото частично вина носят основателите на компанията Джери Янг и Дейвид Фило. 

Ранната история на Yahoo вече е митология в Силициевата долина. Като завършващи студенти в Станфордския университет през 1994 г. Янг, увличащ се по математиката тайвански имигрант, и Фило, тих програмист от Луизиана, създадават директория от линкове, наречена „Ръководство за World Wide Web на Джери и Дейвид“. Това е удобна карта на иначе неудобния по онова време цифров пейзаж и затова е много обичана от ползващите мрежата.

През април 1994 г. сайтът е преименуван на „Yahoo!“. Днес има две версии за произхода на името, превърнало се в истински бранд. Според първата думата е заета от романа на Джонатан Суифт „Пътешествията на Гъливер“, където означава раса от груби и тъпи човекоподобни същества (в българския превод на книгата - яху, яхуси). Именно на тази версия настояват Фило и Янг, твърдейки, че избрали думата, която използвали навремето като студентски жаргон за неопитен южняк, със значение „груб, прост, недодялан“.

Според втората версия обаче Yahoo е акроним, образуван от фразата „още един йерархичен досаден пророк“ (англ. Yet Another Hierarchical Officious Oracle). След като Yahoo се оказва регистрирана търговска марка на сос за барбекю, Янг и Фило поставят удивителен знак след името. 

На следващата година, когато фондът Sequoia Capital инвестира сериозни средства в наскоро преименувания стартъп, бившият директор на Motorola Тим Кугъл става главен изпълнителен директор.

Този ход отразява господстващата конвенционална мъдрост по онова време – „доведи си опитен главен изпълнителен директор и стани публична компания рано“. Но макар и да не стават "chief Yahoos", както пише на техните визитки, Фило и Янг остават непосредствено замесени в бизнеса.

Фило, като технически ръководител, пише първата версия на Yahoo search – търсачката на компанията, и взема по-голямата част от решенията за основната техническа архитектура на компанията. Янг пък взема стратегическите решения и бе лидерът, който след пукането на дот-ком балона заменя Кугъл с Тери Семъл, дългогодишен съизпълнителен директор на Warner Brothers.

Семъл води със себе си основна група от шефове на медии, чиито имена вече са познати в Силициевата долина, като Джеф Уайнър, който по-късно става главен изпълнителен директор на LinkedIn, и Дан Розенуейг, бъдещ главен изпълнителен директор на услугата за учебници под наем Chegg. Именно тук е коренът на сериозния проблем за Yahoo: Това технологична компания ли е или медийна? Наслаждавайки се на може би най-ценните недвижими имоти, които интернет компания е притежавала, с офиси в Санта Моника, Калифорния, и Сънивейл, мениджърите на Yahoo се опитаха да бъдат по малко и от двете.

Днес вече знаем какво е необходимо, за да успяват технологичните компании: да са свирепи, често неприятни, да имат основатели, които са в състояние да вземат трудни избори и да правят непопулярни залози. И докато през годините Yahoo залагаше на медийния бизнес, Джеф Безос от Amazon.com например, разширяваше дейността си в нерентабилните полета на онлайн търговията на дребно, търпеше болезнения срив в цената на акциите, съкращаваше броя на служителите, а най-накрая заложи на напълно различен бизнес модел - в облака, наречен Amazon Web Services.

В Google Лари Пейдж и Сергей Брин доведоха Ерик Шмид като изпълнителен директор, но те ръководеха концерна като триумвират между равни, изобретявайки безумно изгодния за всички текстови рекламен бизнес, който увеличава резултатите от търсенето в мрежата, а не отвлича от самото търсене, като дразнещите очите банери в сайтовете на Yahoo.