Кой е виновен за провала на Yahoo?

През 2000 г. най-голямата грешка на Yahoo е липсата на воля. Семел е можел в ролята си на "момчето на сделките от Холивуд“, да купи Google през 2002 г., пише Фред Фогелщайн в Wired. След това Yahoo е близо до закупуване на Facebook през 2006 г., докато Семел понижава офертата си от 1 млрд. долара до 850 млн. долара след разочароващи тримесечни резултати, отблъсквайки вече склонилия на сделката Марк Зукърбърг, пише Дейвид Къркпатрик в книгата си „The Facebook Effect“.

Тези придобивания вероятно изглеждат като рискови, неизгодни ходове, които могат да притеснят инвеститорите на Yahoo. И точно в това е същината. Уеб компаниите се нуждаят от уникалната сила и способност на създателите си да правят непопулярни неща. Пейдж се застъпи за това Google да купи губещия сайт за споделяне на видео YouTube през 2006 г.; Зукърбърг направи това, което изглежда като жесток скъп залог – придоби приложението за снимки Instagram през 2012 г. Това е начинът на оцеляване на технологичните компании - способността да се поемат рискове.

Янг поема поста главен изпълнителен директор от Семел през 2007 г., но изглежда твърде мил, или твърде несклонен да взима трудни решения. В ретроспекция той можеше например да съкрати повече служители и да навлезе смело с технологиите на нововъзникналата революция на пазара на смартфони. Но това, което сега изглежда най-голямата му грешка, е, че пропусна добра възможност за изход, за продажба. Той отклони непоисканата оферта за 45 млрд. долара от Microsoft през 2008 г., когато Стив Балмър полагаше усилия да се конкурира с Google.

На онази снимка, която сега изглежда емблематична за срива на Yahoo, от конференцията Allen & Co. в Сън Вали, Айдахо, когато през юни същата година Янг позира с Пейдж и Брин, държейки главата си в ръцете си, той вероятно оплаква възможността компанията им да бъде купена от производителя на считания за „куц“ софтуер концерн. Снимката разкрива объркването на Янг в разпознаването на истинските врагове на Yahoo. Това не са Балмър и бандата му от Windows фанатици, а момчета на Google, застанали на масата срещу него.

След това е почти невъзможно за традиционно бавната Yahoo да се опитва да се движи по-бързо със скоростно променящия се интернет пейзаж – със своите монотонни изпълнителни директори като Карол Барц и Скот Томпсън. В периодично изтичащи мейли от компанията мениджърите се оплакват от това, че Yahoo хвърля много усилия над твърде много незначителни продукти.

Без стабилното ръководене от своите основатели Yahoo загуби пътя си – както в културно отношение, така и чисто стратегически. Компанията се изпълни с тълпи от счетоводители, адвокати и продуктови мениджъри, хора, чиято работа е да намалят риска, а не да го поемат. Ян не отговаря на запитванията за коментар, и Фило отказва да коментира материала на Bloomberg чрез говорител.

Разбира се, основателите на компанията имат и сериозен принос за развитието ѝ. През 2005 г. Янг се застъпи за възможно най-добрата сделка на компанията: продажбата на бизнеса си в Китай на Alibaba заедно с инвестиция от 1 млрд. долара. Той заслужава признание за решението си.

Но невинаги гласът му се чува. През 2012 г. Янг напусна обиден Борда на директорите на компанията след нейното катастрофално решение да наеме Скот Томпсън от PayPal за главен изпълнителен директор. Скоро след това Томпсън бе уволнен, след като стана ясно, че е разкрасил своята автобиография.

От своя страна Фило е пример за корпоративна лоялност, каквато принципно липсва в тази епоха. Той се присъединява към борда на Yahoo, след като компанията наема Майер, и въпреки критиката остава вдъхновяваща фигура за концерна.

Но с времето грешките от миналото стават прекалено големи. Може би имаше кратък прозорец с възможност за Майер да направи нов залог – със смело придобиване или нов продукт, но тя го затвори бързо. Майер предприе странни ходове, похарчвайки огромна част от капитала за сделка за 1,1 млрд. долара за блог платформата Tumblr през 2013 г.

Tumblr, подобно на много други придобивания на Yahoo (Flickr, и др.) не се разви бързо, каквито бяха надеждите. Може би защото в самата Yahoo няма подходяща „почва и тор“ за процъфтяването на който и да е стартъп.