Забраната за ZTE показва, че САЩ са готови за голямата технологична битка

Когато става дума за регулация на големите технологични компании, САЩ отстъпват пред Европа. Да вземем изслушванията на главния изпълнителен директор на Facebook Марк Зукърбърг пред Конгреса миналата седмица. Тогава сенаторите и конгресмените коментираха Общия регламент за защита на личните данни (GDPR) близо 20 пъти. САЩ обаче не изглежда да са напът да въведе подобна регулация, пише Алекс Уеб в анализ за Bloomberg Gadfly.

И все пак има една ключова част от технологичната индустрия, в която американските регулатори все още са на преден план - телекомуникационното оборудване.

Последното развитие на събитията е свързано с решението на Министерството на търговията на САЩ, което обяви, че блокира достъпа на китайския производител ZTE до чипове и оптични компоненти, произведени от американски доставчици.

Това е тенденция. Миналия месец Федералната комисия по комуникациите наложи забрана на американски мобилни оператори да използват държавни субсидии, за да купуват оборудване от фирми като ZTE и Huawei Technologies. Под натиска на правителството AT&T и Verizon Communications трябваше да се откажат от плановете си да продават произведени от Huawei смартфони. Китайската компания е блокирана от федерални търгове. Дори придобиването на Qualcomm от Broadcom беше осуетено поради опасенията на САЩ, че ще загуби технологична мощ за сметка на Китай.

Твърди се, че тези ходове са обосновани с опасенията за националната сигурност на Съединените щати, тъй като се смята, че ZTE и Huawei могат да служат за “вратичка” за китайски шпионаж.

Защо тогава Европа не прави повече, за да регулира китайските компании, като се имат предвид собствените ѝ опасения за сигурността и потенциалните ползи от това да има собствени лидери в индустрията? Някои части на Европа искат да предприемат действия. Други не.

В писмо до Европейската комисия (ЕК) миналата година Германия, Франция и Италия подчертаха своите притеснения за чуждестранните (разбирайте китайските) придобивания на ключови европейски технологии. И все пак страни като Гърция и Унгария искат повече чуждестранни инвестиции. Същото е и за телекомуникационното оборудване. До всяка страна, притеснена от китайски шпионаж, стои друга, която иска евтино оборудване от Китай.

След като няма консенсус, за Европейската комисия е по-лесно да регулира, като се концентрира върху потребителя, което означава фокус върху цената и опазването на личните данни, а не върху националната сигурност.

За Европейския съюз е трудно да приложи репресивни мерки без доказателства, че Китай наистина използва слабости в нейните мрежи. А ЕК се отказа от разледването на предполагаемия дъмпинг на телекомуникационно оборудване през 2013 г. заради риска от търговска война. Понастоящем тя може да блокира само дейности по сливания и придобивания, а не договори за доставки, въпреки че се обсъждат нови мерки за спирането на част от чуждестранните инвестиции.

Но достъпът на Китай до европейските телекомуникационни мрежи засилва опасенията на индустрията. Още преди избирането на Доналд Тръмп САЩ усложняваха живота на Huawei и ZTE.

Ако Брюксел мисли, че притесненията на Вашингтон са основателни, тогава ще трябва да действа бързо. А това не е лесно, когато трябва да балансираш интересите на 28 страни членки.