Регулацията сама по себе си няма да укрепи дигиталния сектор на ЕС

Измина тежък месец за Big Tech. Американските власти започнаха антимонополни съдебни дела срещу Facebook и Google. Европейската комисия (ЕК) представи нови разпоредби, включително възможността да се налагат огромни глоби, които биха могли сериозно да притиснат компаниите нарушители в технологичния сектор.

Досега европейците бяха явни лидери в регулирането на технологичния сектор, неуморно разследваха злоупотребите с пазара и налагаха изисквания за поверителност на данните, докато американците кротко си дремеха, пише FT в свой анализ. САЩ обаче наваксват.

Във всеки случай ЕС трябва да върви по-бързо, защото амбициите му са по-обширни. Основната цел на технологичната политика на ЕС е да овладее неконтролируемото поведение на предимно американските технологични гиганти, да популяризира собствената си дигитална индустрия или да утвърди лидерството на ЕС в глобалното регулиране, така че континентът да може да формира условия за дигиталното бъдеще.

От решаващо значение е обаче всяка една от тези цели да се разглежда отделно, защото изисква собствени специални политики. В противен случай вземането на решения може да доведе до объркващ резултат.

Актовете за цифрови услуги и цифрови пазари, представени наскоро от Комисията, са в най-добрия случай малка стъпка. Не може да има съмнение, че технологичните компании се нуждаят от дисциплиниране. Секторът е изложен на злоупотреба с монополна власт, шпиониране на потребители и агресивно избягване на данъци. Това, че голяма част от това поведение е напълно законно, само прави необходимостта от реформа по-спешна.

Законодателният пакет на Брюксел със сигурност предоставя добре дошли нови инструменти на за регулаторите за справяне със злоупотребите с пазарна власт. Отбягва се обаче фундаменталното оформяне на пазарите, като се акцентира върху това как бизнесът трябва да се държи. Например цифровите платформи не могат да дискриминират доставчици на трети страни, но все пак могат да предлагат свои собствени продукти. По-простото решение за структурно разделяне, което да накара компаниите да изберат между управление на пазара и продажби, би изисквало по-малко ресурси за мониторинг, прилагане и спазване.

Усилието за защита на потребителите също се половинчато. Има твърде малък интерес за оспорване на ядрото на икономиката на наблюдението – персонализираната реклама. ЕС, който наистина искаше да въведе нова дигитална икономика въз основа на своите ценности, ще продължи да забранява по подразбиране персонализираните цифрови реклами, освен ако потребителите не се съгласят изрично с това.

Желанието да действа като ефективен глобален регулатор може да е причината Брюксел да остане настрана от по-радикалните мерки. Промяната в нагласите на САЩ и все още неопределената позиция на входящата администрация на Джо Байдън създават възможност за прилагане на единен подход. В момента на максималното си потенциално влияние Европа не бива да се придържа към плах подход. „Брюкселският ефект“, при който глобалните компании доброволно се съобразяват с правилата на ЕС, зависи не от многостранното споразумение, а от стойността на пазара на ЕС.

Не би трябвало да съществува илюзия, че привеждането на американските компании в съответствие - едностранно или в съгласие с Вашингтон, само по себе си би направило всичко за укрепване на собствената европейска цифрова индустрия. Това може да улесни стартиращите и ярки предприемачи да предизвикат и изместят действащите гиганти. Защо обаче да очакваме успешните претенденти да са европейци? Всяка пазарна злоупотреба от Big Tech затруднява нещата и за американските претенденти.

Два други фактора задържат европейската дигитална сцена. Първият е недостатъчният рисков капитал. Финансовата система на ЕС остава изключително двустранна в полза на банковото кредитиране, с твърде малко капитал, който да помага на рисковите технологични стартиращи компании да растат. Вторият е разпокъсаността на продуктовите пазари. Уил Пейдж, бивш главен икономист на Spotify, противопоставя простотата на правилата за лицензиране на стрийминг услуга в САЩ с лабиринта от различни изисквания в Европа. Автор на песни на уж единния пазар се сблъсква с 11 531 възможни изисквания, в зависимост от държавата, формата и правата.

Такива недостатъци се решават с реформи на капиталовия пазар и чрез хармонизиране на корпоративните правила и правилата на продуктовия пазар, а не с по-строга технологична регулация. Ако последното е по-обременително за нововъзникващите компании, отколкото за действащите, това може дори да засили предимството на американците в технологичния сектор.

Брюксел е прав да изисква повече от най-големите компании, както и да иска от тях да споделят своите предимства в областта на данните по-широко, но в тази посока трябва да се стигне по-далеч. Трябва също така - точно за да се наклонят условията в полза на новите компании, ЕС да бъде по-склонен да преструктурира фундаментално пазарите, а не просто да се опитва да контролира как компаниите реагират на недостатъчните пазарни стимули. Преди всичко цифровата политика на ЕС има огромна работа в области, далеч отвъд самите технологии.