Обуздаването на технологичните гиганти изисква много повече от раздробяването им

„Big Tech“ (технологичните гиганти – бел. прев.) се превърна в нарицателно за набор от припокриващи се въпроси, в това число монополната власт и пазарната концентрация, цензурата и политическо влияние, както и потребителската манипулация. На компании с толкова различни бизнес модели като Apple, Google, Amazon и Facebook се гледа като на монолитно предизвикателство, пише за Financial Times Орън Кас, изпълнителен директор на American Compass.

Осъзнаването на това предизвикателство изисква разделянето му на три отделни части. Първата от тях е пазарната мощ и антиконкурентното поведение на компаниите, които контролират платформите, на които се предлагат ключови продукти и услуги. Антитръстовите жалби са често срещани в дигиталния свят, защото мащабът е по-скоро източник на стойност, отколкото на разходи, създавайки повече среда за естествения монопол.

За щастие американците имат значителен опит в справянето с пазарната мощ и монополите. Google представлява същия проблем като Standard Oil навремето и има същото решение: трябва да бъде раздробена. Facebook и Twitter са монополи, подобни на железопътните някога и изискват комунален тип регулация.

Второто предизвикателство, което е свързано, но се отличава по важни начини, се отнася до въздействието на интернет върху демократичните процеси и прилагането на принципите на свободното слово в киберпространството. Безплатното за всички в началото онлайн публикуване, при което хората публикуваха собствените си мисли на собствените си уебсайтове, отстъпи пред света на постовете и видеоклиповете, направени в рамките на услугите, които улесняват широкото им разпространение сред последователите. Все още можете да извикате в пустошта, но достигането до публика най-вече зависи от играенето по чужди правила. 

Подобно на икономическите въпроси за монопола и конкуренцията, политическите въпроси за свободата на словото и „обществения площад” изглеждат по различен начин в дигиталната ера, но стъпват на позната почва. Някога в САЩ е имало само три телевизионни мрежи, излъчващи на лицензирани от правителството честоти. Правилата за управление на речта на публични места и отговорността за безразсъдното подстрекаване са добре установени. Те обаче също могат да изискват актуализиране и в сегашната епоха със сигурност ще се окажат толкова несъвършени, колкото и в предишните.

Третото предизвикателство се отнася до начините, по които последните технологични промени засегнаха основните параметри на икономическото поведение и социалното общуване. Това предизвикателство получи най-малко политическо внимание, като срещу монополистите няма добри антритръстови мерки, а срещу стимулите за културна война - цензурна битка. Но то може да е най-важното и поражда нови въпроси, изискващи отговори, които ще бъдат най-встрани от настоящите политически рамки.

Информационната революция трансформира цивилизацията толкова драматично, колкото индустриалната преди два века. Цифровите изчисления и повсеместната свързаност променят начина, по който информацията се създава, съхранява, споделя, прилага и потребява. От тази гледна точка определящата характеристика на дигиталната ера е въвеждането на безпрецедентна ефективност на пазарите и налагането на пазари в нови области. Често това е нещо добро. Но когато пазарният механизъм се разпростира в области, където пазарната логика не важи, подронвайки институциите, взаимоотношенията и стоките с предимно непазарна стойност, тогава възникват проблеми.

Пазарът на труда предлага добра илюстрация на предизвикателствата, с които регулаторите едва сега започват да се борят. Дигиталната ера породи „разкъсаното работно място“, където нещатните изпълнители често са повече от служителите, както и фрийлансърската икономика, в която работниците се борят в реално време за работа на парче при променливи цени. Намалените бариери за влизане и ниските транзакционни разходи донесоха огромни ползи. Но намаляването ролята на посредниците и конкуренцията създават нови разходи, тъй като хората, а не продуктите или услугите, са във фокуса на транзакцията.

Друга илюстрация е пазарът за вниманието на хората. Медийните бизнес модели отдавна разчитат на привличането на „очи“, но не и чрез взаимодействието и таргетирането, които онлайн платформите сега използват, за да поддържат ангажираността на потребителите. Тези платформи изкривяват отношенията, поведението и възприемането на света от хората - и рекламодателите плащат за привилегията. Екосистемата зависи от събирането и използването на лични данни по начини и в мащаби, които потребителите често не могат да осъзнаят, дори ако официално са „дали съгласие“ за условията и политиките за поверителност.

Регулаторите трябва да разделят дебата за технологичните гиганти на съставните му части и да обърнат по-голямо внимание на новите предизвикателства пред цифровата ера. Отговорът не трябва да е противопоставяне на прогреса и отхвърляне на ползите, които може да донесе, а по-скоро налагането на рамки, които го насочват конструктивно, както и план за възстановяване на това, което той помете със себе си.