Автоматизацията е състезание, което САЩ не могат да си позволят да загубят

За да поддържат темпото, САЩ не могат да разчитат на евтино трудово предимство; те ще трябва да се автоматизират. Бизнесът и политическите елити на други богати държави разбират това. Въпреки че населението им също се страхува от загуба на работа, някой от тях внедриха много повече промишлени роботи, отколкото САЩ.

Китай още не е наваксал по отношение на роботите, но се опитва. Междувременно някои от неговите пристанища са напълно автоматизирани, което им позволява бързо да надминат остарелите пристанища на Америка. Докерските синдикати, страхуващи се за работата на членовете си, се противопоставят на новата технология.

Автоматизацията е състезание, което САЩ не могат да си позволят да загубят. Но не е единственото, в което изоставаме. В Сан Франсиско, епицентър на жилищната криза в страната, профсъюзите се обявиха против използването на модулно жилищно строителство - технология, която обещава да помогне за намаляване на разрушително високите строителни разходи.

Страх от ваксини, страх от автоматизация, страх от модерно жилищно строителство - тези страхове задържат прогреса, заплашвайки да подкопаят конкурентоспособността на страната и да предизвикат недостиг на жизненоважни стоки. За да се възползват САЩ от зараждащия се технологичен бум на 2020-те, те ще трябва да отхвърлят тези страхове и да си възвърнат технооптимистичната нагласа от средата на 20-ти век.

Но как да се направи това? Американците се нуждаят от поне две големи неща, за да се почувстват уверени в способността на технологиите да подобрят живота им.

Първата е сигурността. С национално здравно осигуряване и съдействието за намиране на работа американците биха били далеч по-малко притеснени от смяната на работата. Това би им позволило да гледат на автоматизацията по-скоро като на възможност, отколкото като на заплаха.

Второ, американците имат нужда богатство да бъде по-широко разпределено сред населението. Експлозията на информационните технологии от 80-те години на миналия век съвпадна с огромно нарастване на икономическото неравенство. Вероятно технологиите не бяха причина за голяма част от различията, но хората лесно могат да объркат корелацията с причинно-следствената връзка. Освен това неравенството означава, че много хора не чувстват, че могат да споделят ползите, които носят технологиите. Така че, за да накараме средния американец да прегърне бъдещето, трябва да му дадем по-голям дял в това бъдеще.

Обрисуването на красиви футуристични видения и публичното говорене за постиженията на учените и инженерите са добри. Трябва да правим повече от това. Но без социални системи, които да разпространяват просперитета, който създават технологиите, ние ще продължим да водим трудна битка, за да накараме обикновените хора да заобичат напредъка.