Монополи ли са наистина американските технологични гиганти?

Малко въпроси генерираха повече погрешно законодателство в този Конгрес на САЩ от антитръстовата реформа. Последното допълнение към този законопроект, за който може да се съжалява, показва точно какво е заложено на карта, пише Bloomberg в редакционен коментар.

Този месец (ноември) сенаторите Ейми Клобушар (от Минесота) и Том Котън (от Арканзас) представиха Закона за конкуренцията и възможностите на платформите от 2021 г. Това е придружаващ законопроект към този, който беше внесен в Камарата на представителите - заедно с четири подобни предложения - през юни и целта му е сравнително проста: ефективна забрана на големите технологични компании да осъществяват придобивания, въз основа на теория, според която това ще стимулира конкуренцията и ще обслужва по-добре потребителите.

Тази теория, лансирана така сякаш е очевидна, всъщност е съмнителна. Сливанията и придобиванията обикновено са стимул за ефективност, а не бариера, защото позволяват на компаниите да създават синергии, да повишават производителността, да диверсифицират риска и да печелят икономии от мащаба или обхвата. В американския технологичен бизнес тези предимства са особено ярко изразени. Придобиванията позволяват на платформите бързо да представят нови продукти на огромен пазар. Те възнаграждават инвеститорите за риска, че са заложили на обещаващи стартиращи компании. Те насърчават предприемачеството, иновациите и толерантността към неуспехите, които направиха американския пазар на рисков капитал толкова успешен.

Чрез забраната за сливания законопроектът може да унищожи тази екосистема. Парадоксално, той всъщност би затруднил новите участници да разрушават съществуващите пазари. Поставяйки тежестта на доказателството при прегледите на сливания върху компаниите, а не върху правителството, законопроектът би изместил баланса на силите от съдилищата към политически назначени бюрократи. Самата му цел е да детронира стандарта за благосъстояние на потребителите, който ръководи антитръстовата политика на САЩ в продължение на десетилетия - и помогна на американския технологичен сектор да стане за завиждане от света.

Дигиталната икономика сега съставлява 9,6% от брутния вътрешен продукт на САЩ, почти колкото промишлеността. В нея работят близо 8 милиона американци, произвежда огромно разнообразие от желани продукти и често ги раздава безплатно. Ако това е индустрия, която се нуждае от радикална намеса, как ли би изглеждал успехът според тези законодатели?

Сенаторите казват, че се заемат с „проблема с монопола в нашата държава“, но не предлагат доказателства, че компаниите, които вземат на мушка, наистина са монополи. Има основателна причина за това. Компаниите в центъра на вниманието - Amazon, Apple, Google и Facebook - може да са големи, но според всеки традиционен измерител те са част от силно конкурентни пазари.

Обърнете внимание, че новите ограничения на законопроекта ще се прилагат само за компании с нетни годишни продажби или пазарна капитализация над 600 милиарда долара - „към датата на влизане в сила“. Това би се отнасяло за Amazon и Facebook, но всеки гигант в момента под този праг би бил свободен да се стреми към по-голяма пазарна сила. По съвпадение два от тези потенциални играчи са Target (от Минесота) и Walmart (от Арканзас).

Като оставим настрана подозрението за вътрешнощатски лобизъм, този дизайн е показателен. Той на практика признава, че Amazon не е неоспорим монопол и че пазарът на електронна търговия всъщност е силно конкурентен. Реалността го потвърждава: И двата търговеца на дребно (Target и Walmart - бел. прев.) растат по-бързо от Amazon в електронната търговия, и трите компании са въвлечени в ожесточена ценова война, като ползите - във вид на по-евтини стоки, по-бърза доставка и по-голямо разнообразие - са за всички. Amazon има пазарен дял от около 40% в електронната търговия и по-малко от 7% в общата търговия на дребно, което не е близо до монопол по който и да било стандарт.

Ако законодателите смятат, че технологичните сливания изискват допълнителен контрол, те трябва да предоставят повече ресурси на Министерството на правосъдието и Федералната търговска комисия за тази цел. Ако възразяват срещу специфични бизнес практики сред технологичните фирми, те трябва да ги забранят. Това, което не трябва да правят, е да впрегнат антитръстовото законодателство за неясни и несвързани цели, като същевременно безразсъдно дестабилизират една от най-успешните индустрии в страната.