Божидар Крапчев: Не всички одобрени компании ще успеят да внедрят ERP системи

- Кои са факторите за успех при внедряването?

От изключително значение за успешното внедряване е волята и участието на висшия мениджмънт на компанията. Всички трябва да са наясно, че ERP системите са средство за контрол и налагане на определени стандарти и принципни на работа. По тази причина често има сериозна съпротива от страна на служителите и потребителите на системата. Целта на тези системи не е да направи работата на тези служители по-приятна.

Често това в България не се разбира от управителите и собствениците на фирмите. Те са тези, които следва да очертаят правилата на работа и да си поставят определени цели – например намаляване на разходите с определен процент, намаляване броя на рекламациите с определен процент, увеличаване оборота на складовите наличности с определен процент и т.н. По този начин може да бъде измерена и възвръщаемостта на направената инвестиция.

- Какви компании преди всичко се нуждаят от ERP и как се разви внедряването им в страната през последните години?

Всяка компания, която има повече то 40-50 служители, се нуждае от софтуер за управление на бизнеса. Колкото по-голяма е компанията, толкова по-важно е за нейния мениджмънт да знае какво се случва във фирмата и да управлява. Не случайно няма чужда компания, която да няма ERP система. Плашещо е, че много големи български компании, листвани на борсата, нямат внедрени такива системи. Направо е несериозно фирми, които правят десетки милиони лева оборот, управляват няколкостотин служители, да управляват данните си на хартия, Excel и в малки счетоводни системи.

Само фактът, че ако дадена компания търси инвеститор, липсата на внедрена ERP система е огромна пречка за получаването на инвестиции, показва, че невъзможността да се проверят предоставените данни е проблем за инвеститорите. Изглежда това не е проблем за държавата, която се доверява на екселски таблици.

- Кои са основните компоненти, които формират цената на ERP и каква е нейната средна стойност за българските условия?

Три са основните компоненти. Първият е лиценз – това е правото за ползване на софтуер, обикновено между 30% и 50% от стойността на целия проект. Вторият компонент е годишна такса за получаване на нови версии и отстраняване на програмни грешки. Тя се изчислява като процент от стойността на лиценза и варира между 15% и 20% при различните софтуери. Последният компонент е стойността на внедряването или стойността на консултантските услуги за настройка, обучение, тестване и въвеждане в експлоатация на системата. Обикновено това е и най-значителният разход.

- Как кризата се отрази на интереса към бизнес софтуерни решения? Има ли изменения и при търсенето на ERP системите?

В България кризата повлия по интересен начин на пазара. Като цяло забелязахме спад в броя на реализираните внедрявания, но от друга страна се промени профилът на фирмите, които внедриха системи. Малките фирми спряха търсенето на такива системи, докато по-големите фирми решиха, че това е добро време за преструктуриране и оптимизация на бизнес процесите и затова решиха именно по време на криза да внедрят ERP системи. По тази причина наблюдавахме по-малък брой внедрявания, но с по-голям мащаб.

- В края на миналата година вие представихте анализ за пазара през 2012 г. и възможностите пред българския бизнес. Какви са по-важните заключения от него?

Това, което прогнозирахме в анализа всъщност вече се случва. Прогнозирахме увеличение на безработицата, малък или почти никакъв ръст на икономиката, продължаващ спад на чуждестранните инвестиции, намаляване на износа. Нашата препоръка в този анализ беше в две посоки – към бизнеса и към правителството.

Според нас бизнесът в България има скрити резерви за оптимизиране на разходите си и по този начин намаляване на себестойността на продукцията, за да бъде по-конкурента ценово извън България. Внедряването на ERP система е една такава мярка.

Към правителството апелът ни е да бъдат направени целенасочени усилия за привличане на чуждестранни инвеститори. Има много позитивни неща у нас за чуждите инвеститори, но те просто не ги знаят. Това трябва да се превърне в държавна политика, а не в работа на един-двама служители в някоя агенция. За съжаление не изглежда да има позитивна промяна в тази посока след случки като тази в Катар. Това е огромен пропуск на правителството. Очевидно щом няма начин да се ограничат разходите, следва да се търсят нови приходи в една система. Нови приходи няма откъде другаде да дойдат, освен от външни инвеститори.