Ивайло Тодоров: Не се поучихме от неуспехите на програма САПАРД

Дисуксиите около промените в Общата селскостопанска политика на ЕС продължават с пълна сила след приемането на общия бюджет на общността за новия програмен период. Какво означават промените за българското селско стопанство, разговоряме с Ивайло Тодоров, главен секретар на на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ).

Ивайло Тодоров е роден в Русе. Завършил "Аграрна икономика" в Икономическия университет във Варна. Работил е в Държавен фонд "Земеделие", както и в частни фирми.

Г-н Тодоров, Европейският съвет прие новата бюджетна рамка за новия програмен период за 2014 – 2020 година. Какво следва оттук нататък за българското селско стопанство?

- Следва много работа – за да да бъдат усвоени тези средства трябва да бъде направена необходимата подготовка и от страна на администрацията, и от страна на земеделските производители. Преди няколко седмици се проведе първото заседание на работната група, която трябва да разработи новата Програма за развитие на селските региони (ПРСР). Бяха представени първите предложения за регламенти на Европейската комисия на базата на тях ще бъдат изготвени промените в ПРСР. Има доста задачи и за администрацията, има и доста работа за неправителствените организации, така че да имаме добра програма.

Потърсиха ли Вашата асоциация при разработване на българската позиция за промените в Общата селскостопанска политика?

- Разбира се, АЗПБ даде своите становища по отношение на промените в ОСП. Такива становища ни бяха поискани от Министерството на земеделието и храните, както и от европейските депутати, сред които и Мария Габриел. Ние дадохме официално становище на базата на предложението на ЕК, така и на базата на анализите, които извършихме, особено по отношение на таваните на плащанията и зелените компоненти. Дадохме нашето мнение по отношение на новите предложения на комисията.

Какво точно предложи ЕК като реформа в Общата селскостопанска политика?

- Европейската комисия предложи ограничение на субсидиите – от 300 хил. евро нагоре да не бъдат плащани субсидии, а от 150 хил. евро да бъде прилагано регресивно намаляване плащането на субсидиите. На базата на подаваните заявления за плащане ние направихме своите изчисления и установихме, че при това положение ще бъдат засегнати над 1/3 от обработваемите площи на България и те няма да има получават субсидии. По тази причина и от нашата асоциация предложението беше таванът да бъде увеличен до 450 хил. евро. Тази  позиция беше приета от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и така официалната позиция на България беше да бъде увеличен таванът за плащанията за единица площ.

Комисията по земеделие към ЕП обаче предложи още по-“нисък“ таван - от 200 хил. евро.

- Да, но това беше само становище. Официалната позиция на Европарламента не потвърждава това предложение и е дадена подкрепа на искането на Европейската комисия за таван от 300 хил. евро. Все пак още не се знаят и точните механизми, по които ще се работи. Не е ясно как ще се купуват права за плащания, как ще се разпределят те между производителите. Отделени са например 2% от бюджета за млади земеделски производители, които сега навлизат в селското стопанство. Но какво се случва с тези, които сега навлизат, но не са млади производители? Надяваме се към края на годината всичко да е ясно.