Ивайло Тодоров: Не се поучихме от неуспехите на програма САПАРД

Какви са Вашите предложения за преодоляване на този проблем?

- Като асоциация правим всичко възможно да популяризираме леките мерки по тази програма, но всичко опира до това дългосрочно ползване на земята. Министерството има някакви идеи да направи нещо по въпроса, но мандатът изтече, вероятно ще трябва да чакаме следващия мандат за радикални промени. Ние трябва да си уредим земеползването и да направим така, че да има сигурност в земеделските производители. Трябва да се искат договори и да се правят дългосрочни споразумения. Тогава няма да имаме проблем с агроекологичните плащания.

Имаше и елементарни действия, които да се направят от страна на администрацията, които не изискват законодателни промени. Предлагахме например да отпаднат ограниченията за схемата за необлагодетелствените райони. Обработването в тези тези райони се подпомагаше с една по-голяма ставка обработката на до 500 декара, до 1 хил. декара – с по-ниска ставка и над хиляда декара – не се подпомагаше.

Писахме куп становища, че няма смисъл от тези ограничения. Хората, които обработват площите в такива региони, независимо от големината им, не работят в Добруджа или Лудогорието, където условията са много по-благоприятни. Защо трябва да ограничаваме хората, работещи в полупланински региони или в лошо почвен район? Щяха да се усвояват повече средства още от самото начало, но нямаше чуваемост от страна на администрацията. Когато стартира мярката по НАТУРА вече имаме 10 пъти повече платени средства по агроекология от преди.

Какво различава европейските производители от българските по отношение на плащанията за земеделие?

- Когато българските производители говорят със своите европейски колеги какви средства взимат за площ се оказва, че европейците взимат поне три пъти повече от нашите производители. Това е така, защото европейските производители се възползват от всички мерки и взимат субсидии с натрупвания – за агроекология, за НАТУРА и т.н. Те се възползват максимално от всички схеми, а ние чакаме плащанията за единица площ и евентуално – национално доплащане.

Какво очаквате от новата 2013 година? Вече започна изплащането на субсидиите?

- Да, вече започна изплащането на субсидиите. Недоволството не беше експонирано единствено от забавянето. Истината е, че забавянето на средствата влияе негативно върху плановете на производителите – сега започва пролетната компания и земеделците имат нужда от средства за суровини и материали. Някои от производителите взеха средствата назаем и трябваше да плащат сериозни лихви за това. Голяма част от тези субсидии, почти 50%, обаче отиват за ренти към дребни собственици на земя. Част от тях са в слабите икономически региони и това ще повиши жизнения стандарт и ще раздвижи малко или много икономиката в тези региони. Над 80-90% от хората в България имат земеделски земи.

Що се отнася до прогнозите за реколта, по това време на година никога не правим прогнози – нито позитивна, нито негативна, за да не предизвикаме съдбата.

Зимата е по-мека...

- По-мека е зимата, но пък снегът е по-малко и по-малко ще бъде водозапасяването. Надяваме се природата и климатът да бъдат благосклонни към нас. Всеки прави максимума за добри добиви, а те идват и от добрите семена, не само от добрите климатични условия.

В този смисъл закъсняха ли земеделските субсидии тази година?

- Смятам, че постъпването на средствата в средата на февруари е добър срок и земеделците ще могат да посрещнат нуждите от средства преди старта на пролетната кампания.