Агроминистърът търси нова форма за работата на Селскостопанска академия

Подготвят се сериозни промени в Селскостопанска академия, стана ясно от участието на министъра на земеделието и храните проф. Димитър Греков по време на Националния форум „Правителство-бизнес” по повод коментарите в медиите, че предстои закриването на академията и продажбата на активите й, включително хиляди декари обработваеми земеделски земи.

Той обясни защо са необходими промените: в момента работещите в академията живеят с ниски заплати, въпреки че имат голям капацитет.

„Изследванията по време на криза трябва да се правят с приложен характер. Доскоро 80% от използваните в страната сортове пшеница са били български, но вече говорим само за 50%. Затова говорим, че Селскостопанска академия трябва да намери своето място. Искаме учените да работят за българското земеделие”, каза Греков.

Той допълни, че голяма част от учените са изявили желание институтите им да бъдат прехвърлени към едни или други научни организации. „Аз ще се съобразя с тяхното мнение”, каза Греков.

Според него през последните 20 години „академията е била нещо като политически плацдарм на една или друга партия”. Агроминистърът посочи, че има институти само с един хабилитиран преподавател. Ние търсим „друга форма”, обясни той.

Учените бягали от академията и се ориентирали към работа в български и чужди фирми. Не искам тези институти и опитни станции да се превръщат в ТКЗС-та и да се издържат единствено от обработката на земеделски земи, а да дават научен продукт обясни Греков.

По време на форума той отчете, че 800 хил. души работят в сектор „Земеделие”, което е 25% от трудоспособното население.

В периода 2007 г. – септември 2013 г. са сключени общо 2 085 договора по 4 мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), които основно финансират малки и средни предприятия, отчете от своя страна изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” Мирослав Николов.

Той обърна внимание на факта, че териториалното разпределение на средствата по четирите мерки е неравномерно, като най-много са договорените средства в областите Пловдив и Добрич, а най-малко в Кюстендил и Кърджали. Делът на договорените средства в Пловдивска област достига 17%, което е почти двойно на останалите 27 области, където договарянето е под 10%. Николов обърна внимание и на положителната тенденция в по-слабо развитите региони, какъвто е Северозападният, да бъдат разкрити много работни места.

Какво се случи на срещата между бизнеса и правителството можете да видите тук