Три седмици ще продължи приемът на проекти за преработка на агропродукти

На 30 ноември ще бъде обявен прием на проекти по мярка 4.2 от новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 за преработка и маркетинг на земеделски продукти. Приемът ще започне от 30 ноември и ще продължи 3 седмици. Това каза пред БНР министърът на земеделието Десислава Танева.

„Така за тази година ще приключим с новата ПРСР. За една година отворихме общо четири мерки за бизнеса“, заяви тя.

Министърът отчете, че по старата Програма 2007 – 2013 са разплатени близо 83% от бюджета. До края на годината интензитетът на разплащането ще е най-висок в последните две седмици на ноември и началото на декември, когато ще се разплащат общинските проекти. Така усвоените средства ще достигнат между 92 и 93%.

Тя съобщи още, че по извънредния прием по мярка 121 за земеделска техника от старата ПРСР заявленията за плащане ще се приемат до 30 ноември. Подадени са над 1000 проекта, от които ще бъде сключен договор с 900 фермери, но част от контрактите ще са под условие.

Общинските проекти ще бъдат разплатени в срок, допълни министърът.

По повод дебата за предложения от здравното министерство данък „вредни храни“ тя каза, че агроминистерството ще представи позицията си в рамките на общественото обсъждане. „Не мога да приема начина, по който се прави опит да се постигнат исканите цели. На пазара в момента съществуват и се предлагат само безопасни за здравето на хората храни“, каза Танева. 

Тя допълни, че в пет европейски държави има подобно законодателство, като в Унгария това облагане е по-широко, но не толкова, колкото се предлага в българския законопроект.

Последните анализи от ефекта на прилагането на тази законова уредба в Унгария са твърде песимистични – и за бюджета на Унгария, и за потребителите, да не говорим за хранителната индустрия. В останалите храни допълнителното облагане засяга бирата и напитки с добавена захар, допълни тя. Танева подчерта, че в Унгария не е събран планираният данък.

Тя смята, че навиците за здравословно хранене могат да се възпитават с програми като „Училищен плод“ и „Училищно мляко“.

По повод промените в Наредба 9 за храненето в детските градини и училищата, които предвиждат децата да се хранят с продукти, произведени по държавни и браншови стандарти, тя смята, че малкото производители на храни по стандарт ще успеят да покрият това търсене.

Ще има достатъчно продукти и производителите ще бъдат заинтересовани от тези промени. Тези изисквания няма да доведат до рязък скок в производството на храни по стандарт, каза Танева. Тя не очаква наредбата да повиши сериозно издръжката на децата в детските градини.

Министърът коментира и какъв е ефектът от въведеното тази година изискване фермерите да получават директни плащания за нивите само ако имат правно основание (договор за наем или акт за собственост - бел. ред.). Танева отчете, че застъпванията на ниви при заявките за директни субсидии са намалели два пъти  и половина, а застъпените площи са намалели около три пъти.