Голяма част от субсидиите за млад фермер са усвоени с проекти за червеи

Голяма част от евросубсидиите за млади фермери са усвоени с проекти за калифорнийски червеи, бюджетът за подпомагане на младите стопани е недостатъчен, а процедурите са сложни. В същото време проекти за отглеждане на плодове и зеленчуци не са били разглеждани като приоритетни. Тези заключения прави Сметната палата, която одитира мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 – 2013.

Проверката е за прилагането на мярката за периода от началото на 2008 г. до средата на 2014 г., уточняват одиторите.
Те са проверили дали е ефективно изпълнението на мярка 112. Отговорът според експертите е от особена важност, тъй като един от основните проблеми в агросектора е неблагоприятната възрастова структура на земеделските стопани и ниското образователно ниво.

През 2013 г. броят на заетите до 35-годишна възраст в земеделието е 52 417 и е значително намален спрямо 2010 г., когато те са били 71 638 души.

Проверяващите отчитат следните слабости:

Недостатъчен бюджет

Планирането на недостатъчен бюджет пречи на постигането на целта – да се увеличи делът на младите хора в земеделието и да се намали миграцията им извън малките населени места и извън страната.

През проверения период има три приема на проекти по мярката. Общо са подадени 9 590 проектни предложения, от тях одобрени са 6 031, или 63 на сто.

Основната причина за ниския дял на одобрените и значителния брой отхвърлени заявления при приема през 2013 г. (85 на сто) е недостиг на бюджет.

Приключените проекти по мярката след второ плащане са 3 371.

Бюрокрация

Сложните процедури, липсата на планомерно определени периоди за прием на заявления за финансиране до 2012 г. и честите изменения в условията създават допълнителна административна тежест и изместват фокуса от изпълнение на целите към спазване на процедурите.

Сложни са изискванията към бизнесплана, а земеделците е трябвало да представят значителен обем документация.

През 2010 г. и 2011 г. няма прием по мярката.

Поради слабости в организацията не са спазвани сроковете за оценка на проектите. С въвеждане на децентрализирана процедура срокът за одобряване е намален от 7-10 на 4-6 месеца.

Подпомагане на безсмислени проекти

Критериите за прием са променяни съществено от 2007 г. до 2013 г. Създадени са условия за концентрация на средства в отделни сектори и райони на страната, без да се следват целите по мярката.

Например, при третия прием в 1 104 проектни предложения е заявено отглеждане на калифорнийски червеи, което е около 41 на сто от подадените 2678 заявления при този прием.

Сключени са 254 договора за отглеждане на калифорнийски червеи, което представлява 63 на сто от общо сключените 404 договора.

Това е станало въпреки заключенията от доклад за текуща оценка за 2009 г. за голям брой одобрени проекти при първия прием по мярката, които отглеждат единствено червени калифорнийски червеи.

Подпомагането на подобна дейност според одиторите е неподходящо, тъй като тя не присъства в Договора за създаване на ЕО и не може да бъде считана за същинска селскостопанска дейност. Общо за периода са сключени 2 252 договора за отглеждане на червеи.

Приоритетни за страната сектори като зеленчукопроизводство и овощарство не са приети като приоритетни по мярката. Зеленчукопроизводители и овощари срещат редица трудности, които им пречат да продължат производството, установили проверяващите.

***

Политиката за развитие на селските райони е ключова в Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Повече от половината от населението на ЕС живее в селски райони, които обхващат 90 на сто от територията на ЕС.

Делът на разходите по Общата селскостопанска политика в бюджета на Европейския съюз е почти 50 на сто, което заедно с големия брой хора, живеещи и работещи в обширната територия на селските райони, я прави една от най-важните политики на Съюза.

За България 231 общини са категоризирани като селски, като представляват 81 на сто от територията и 42 на сто от населението на страната. Мерките за реализиране на тази политика се финансират със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като те се допълват със средства от бюджета на България.

***

Можете да се включите в организирания от Клуб Инвестор дебат „Конкурентно ли е българското земеделие?“ на 15 март 2016 г. в Гранд Хотел София.