Естонският външен министър заяви подкрепа за влизането на България в Шенген

Естония подкрепя присъединяването на България към Шенгенското пространство и оценява усилията на страната за опазване на външните граници на ЕС. Това каза пред БНР министърът на външните работи на Естония Свен Миксер, чиято страна в момента председателства Съвета на ЕС.

Миксер е бивш председател на Естонската социалдемократическа партия, министър на отбраната в три кабинета в периода 2002 – 2015 г., а от 2016 г. поема министерството на външните работи в ключов за страната момент.

Приета в ЕС през 2004 г., Естония от 10 години е в Шенген и от 6 години - в еврозоната. Тя е смятана за най-развитата в дигитално отношение страна членка на съюза.

„Председателствата следват едно след друго и е трудно да изпълниш очакванията да довършиш всички досиета, поставени на масата от предишното председателство, но смятам, че дотук имаме успех в реализирането на начертаните от нас приоритети“, казва той. 

„Свършихме много работа и постигнахме напредък в линия на Източното партньорство на ЕС с поглед към предстоящата през ноември среща на високо ниво в Брюксел. Направихме важни стъпки по пътя към прилагането на цифровия дневен ред с проведената в Талин дигиталната среща на високо равнище, но това ще бъде ключов акцент и в предстоящите срещи в следващите три месеца до края на председателството“, отчете Свен Миксер.

Той отчита, че естонското председателство е изправено и пред темата за проблематичната миграционна ситуация и преминаването на бежанския поток през Централно-Средиземноморския маршрут.

„Постигнахме споразумения за реадмисия с държавите, които попадат в обсега на този маршрут, както и по отношение на опазването на външните граници на ЕС. И всичко това в контекста на започналите преговори по Брекзит. Председателството на Съвета на ЕС няма ключова роля в този процес, който се води от делегацията на Мишел Барние“, допълва министърът.

Той обобщава ситуацията така: „Изправени сме пред предизвикателства, но това беше и очакването ни, когато поехме председателството“.

По линия на председателското трио той отчита много добро сътрудничество с България и Австрия. „С наближаване на края на естонското лидерство, когато вие ще поемете щафетата, то става все по-интензивно. Имаме позитивно очакване и разбиране за съвместната ни работа. Тъй като един от приоритетите ни е сигурността в най-широките й граници, то трябва да кажа, че тези дни темата става все по-разпознаваема, защото не можем да отделим напълно вътрешната от външната сигурност. Смятам, че с България имаме близка преценка за това, което трябва да бъде направено за повишаване на сигурността и мненията ни по ключови въпроси в това отношение се припокриват – ние в Балтийския регион, вие - в Черноморския“.

Според дипломата призивът на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер България и Румъния да бъдат приети в Шенген незабавно е основателен.

„Вярвам, че най-важното днес е да работим консолидирани и да запазим постиженията, които имаме. И Естония, и България отскоро са в ЕС. И двете държави разбират много добре какво това членство дава на гражданите.

Държавите, които от десетилетия са в ЕС, обществата там не правят връзка между просперитета и сигурността, и членството в Евросъюза. Но истината е, че всички са положили страшно много усилия, за да постигнем тези успехи“, припомня той.

Що се отнася до влизането на България в Шенгенското пространство, той допълва: „Решението за това се базира на конкретни обективни критерии и ние винаги сме застъпвали виждането, че щом веднъж тези критерии са изпълнени, то не би трябвало да да бъдат поставяни допълнителни препятствия“.

„Ние също сме външна граница за ЕС, но Естония в момента не е на пътя на основния миграционен поток. Трябва да работим сериозно за това външните граници да са добре защитени. Всички ще загубим, ако ограничим свободното движение на хора в рамките на ЕС“, смята дипломатът.