ЕК поде серия от наказателни процедури срещу България заради околната среда

Европейската комисия (ЕК) поде няколко наказателни процедури срещу България в областта на околната среда. Те засягат морските води, законодателството за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) при инвестиционни проекти, обмена на информация за околната среда и минните отпадъци, става ясно от съобщение на Комисията.

По първата процедура ЕК настоятелно призовава България, Хърватия, Кипър, Дания, Литва, Малта, Словения, Испания и Обединеното кралство да спазят задълженията си за докладване на състоянието на морските води.

Задълженията са предвидени в Рамковата директива за морска стратегия (Директива 2008/56/ЕО), която предвижда цялостна рамка за защита на моретата и океаните на ЕС и гарантира, че техните ресурси се управляват по устойчив начин. 

През юни 2008 г. държавите членки постигнаха съгласие да преразгледат и актуализират до 15 октомври 2018 г. своята оценка на състоянието на околната среда в съответните води, човешкото въздействие, своето определяне на добро състояние на околната среда и своите екологични цели. Засегнатите държави не представиха доклади на Комисията в определения срок, се казва в съобщението. Деветте държави имат два месеца, за да отговорят. Ако това не стане, ЕК може да изпрати мотивирано становище.

Втората процедура е срещу България, Хърватия, Франция, Нидерландия и Полша. Комисията ги приканва да приведат законодателството си за оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) според новите европейски стандарти (Директивата за ОВОС, Директива 2011/92/ЕС). Законодателството гарантира, че преди да получат разрешение, публичните и частните проекти подлежат на ОВОС.

През 2014 г. държавите членки актуализираха законодателството на ЕС, намалиха административната тежест и повишиха защитата на околната среда, а същевременно направиха бизнес решенията за публични и частни инвестиции по-добре обосновани, по-предсказуеми и по-устойчиви. Комисията откри редица недостатъци в актуализациите.

В България някои елементи, отнасящи се до решенията за скрининг, докладите за ОВОС и информацията за обществеността не отразяват достатъчно стандартите на ЕС. Наблюдението на проектите, които имат значителни неблагоприятни последици, не отговаря на изискванията. Отговор трябва да бъде изпратен в рамките на два месеца.

По третата процедура Комисията отправя искане към България, Латвия, Литва и Полша да обменят информация за околната си среда според европейските изисквания в Директивата за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE, Директива 2007/2/ЕО).

Целта е масив от пространствени данни да улеснява екологичната политика на ЕС и дейностите, които оказват въздействие върху природата, така че те да бъдат споделяни с гражданите и организациите от публичния сектор.

Тези правила на ЕС влязоха в сила през 2007 г. и пълното им транспониране трябва да стане до 2021 г. Четирите държави не са предоставили никакви масиви от данни и не са изпълнили задълженията си, лишавайки по този начин гражданите от информация, която следва да е свободно достъпна. И в този случай срокът за отговор е два месеца.

По четвъртата процедура Комисията настоятелно призовава България да транспонира правилно в националното си право правилата на ЕС за управлението на минните отпадъци.

Директивата за минните отпадъци (Директива 2006/21/ЕО) цели да се предотвратят или намалят неблагоприятните последици върху околната среда и рисковете за здравето на човека.

През март 2006 г. държавите членки се споразумяха да гарантират преразглеждане и актуализиране на всеки 3 години на информацията за мерките за безопасност и на действията, изискващи се в случай на авария.

Българското законодателство сега не отговаря на тези разпоредби. Тъй като от април 2017 г. насам не е постигнат достатъчен напредък, днес Комисията реши да изпрати допълнително мотивирано становище. Ако България не предприеме действия в срок от два месеца, Комисията може да сезира Съда на ЕС.