Ивайло Калфин: Криза няма, има затруднения

Министърът на външните работи на България и вицепремиер по икономическите въпроси Ивайло Калфин заяви, че до момента в страната ни няма криза, а само известни затруднения. По време на среща с бизнеса той очерта основните рискове пред страната ни и изложи мерките, които правителството прилага за предотвратяване на негативните ефекти.

Виждането на министъра на външните работи е, че от кризата няма изненадани нито в правителството, нито в бизнеса. Според него всички са проследили как се е развивала ситуацията в САЩ и пренасянето на проблемите към Европа. Калфин обаче сподели, че е бил изненадан от проявлението на първите проблеми на Стария континент, които се появиха в доста консервативните по принцип провинциални немски банки.

Най-новият етап на кризата – фалитите на няколко големи банки в САЩ и заплахата за европейския финансов сектор - също не е бил подминат от правителството, като въпреки това, което се случва навън, Клафин е категоричен, че в България няма криза на финансовата система, а се наблюдават само известни затруднения. Това кара министърът да смята, че „не е необходимо да се говори, че има подобна криза“.

При сегашната ситуация се очаквало върху страната ни да има непреки ефекти за финансовата система. Те са свързани с търсенето на основните ни експортни пазари, което е силно нарушено, и много по-различното усещане за риск и готовност за поемане на рискове от инвеститорите. Именно по-високото усещане за риск може да доведе до намаляване на преките чуждестранни инвестиции, което е реална заплаха за икономиката.

Правителството полага усилия основно в две насоки – ограничаване на публичните разходи и създаване на по-големи фискални резерви с цел омекотяване на евентуалните негативни последствия. Като средство за поддържане на растеж в подобна ситуация Калфин вижда вътрешното потребление – както публичното, така и частното, но все пак само с него не би могло да се компенсира съвкупният ефект от слаб износ и ниски преки чуждестранни инвестиции. Ролята на правителството се изразявала в уникалните бизнес условия, които са били създадени в страната през последните 4-5 години. Той определя бизнес средата като изключително ценна основа за настоящата ситуация.

Министърът на външните работи говори и за капиталовия пазар у нас, като изрази увереност, че той няма да претърпи сериозни нарушения, тъй като у нас „липсват горещите пари“ и не се очаква рязък отлив на капитали. Неговото мнение е, че борсата няма как да бъде разклатена от изтегляне на инвестиции поне в рамките на предстоящата година.

Конкретните мерки, които се предприемат от правителството, са свързани със създаването на бюджета за следващата година. За неговата пълна адекватност обаче имало нужда от съдействие както от страна на бизнеса, така и на профсъюзите, като държавният бюджет не трябва да се превръща в арена за „конфронтация, политиканстване и правене на партийни дивотии“.

Усилията на правителството са свързани с гарантирането на правилно и стабилно функциониране на финансовата и банковата система. В тази насока от близо се следят всички мерки, които се предприемат в ЕС, където всъщност са повечето майки на банките, опериращи у нас. Освен това Калфин смята, че Централната банка е взела необходимите мерки за подобряване на ликвидността преди седмица, но сега правителството стояло в готовност да отпусне средства от фискалния резерв, който се очаква да стигне 13 млрд. лв. до края на годината. Друга мярка за подобряване на ликвидността би могла да бъде изкупуването на ДЦК от банките.

Според министър Калфин страната ни има уникалната възможност да не променя данъчната си политика в момент, когато много страни изпитват нужда от капитал и увеличават данъчната тежест. В бюджета за следващата година правителството е заложило брутният вътрешен продукт да достигне 74 млрд. лв., което е ръст от 4,7 на сто.