Бизнесът: Икономически растеж от 4,7% за 2009 г. е твърде оптимистичен

Предвиденият икономически растеж за 2009 г. от 4,7% е твърде оптимистичен, беше обобщеното становище на представителите на бизнеса, които участваха днес в дискусия относно Бюджет 2009 г., в която взе участие и министърът на финансите Пламен Орешарски.

По думите на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев, този ръст за индустрията е непостижим, а това едва ли ще може да се навакса от другите отрасли, за да стигне растежът като цяло 4,7%. Председателят на БСК Божидар Данев пък направо прогнозира, че за 2009 г. икономическият ръст ще бъде 2%, допълвайки, че ще се радва прогнозата му да се окаже песимистична.

Освен това, според сметките на БСК за 2009 г., преките чуждестранни инвестиции ще бъдат около 4 млрд. евро, а не над 5 млрд. евро, а инфлацията в края на следващата година ще бъде 4,5%, а не 5,4% (както е заложено в Бюджета).

Дефицитът по текущата сметка за следващата година ще надмине сегашния (около 24%), достигайки 26-28% от БВП, вместо прогнозирания от правителството 22%, смятат още от БСК. Според Камарата, бюджетният излишък едва ли ще надмине 1%, вместо предвидените 3% с възможност за намаление при необходимост до 2%. В тази връзка министърът на финансите веднага коментира, че не е възможно едновременно да расте дефицитът по текущата сметка и да намалява бюджетният излишък - а всъщност, ако расте дефицитът по текущата сметка (а се предвижда той леко да намалее), то бюджетният излишък би трябвало да е минимум 3%, а не 1%.

Бюджет 2009 г. е предвиден за условията на криза и приходната му част е формирана така, че да бъде точно изпълнена, и едва ли данъчните постъпления ще бъдат преизпълнени, подчерта Орешарски.

Председателите на КНСБ Желязко Христов и на КТ „Подкрепа” Константин Тренчев се съгласиха с факта, че световната финансова криза няма да отмине България и че тя ще се отрази най-вече на реалния сектор, а не на банките. Синдикалните лидери изразиха мнение, че най-силно ще бъде засегната металургията, където ще има съкращения, и явно като цяло ще отпадне въпросът за необходимостта от „внос” на работници, дори е възможно българите, работещи в ЕС, да започнат да се връщат у нас (защото са загубили работата си в чужбина).

Константин Тренчев наблегна на виждането, че минималниян осигурителен доход (260 лв. за 2009 г.) и минималната работна заплата (240 лв. за 2009 г.) би трябвало да са по-високи и че „държавата е облаготелствала бизнеса, а трябва да обръща повече внимание на работниците и служителите”.