В борбата с кризата – 15% съкращения на депутатски места?

В условията на глобална финансова и икономическа криза повечето държави по света умуват върху всевъзможни планове за оптимизация на икономиката и държавните разходи и насочването на средствата на данъкоплатците към инвестиционни проекти, които да гарантират жизненост на икономиката.

Българското правителство също предлага значителни програми за инвестиции, насочени към инфраструктура, насърчаване на кредитирането чрез Българската банка за развитие и различни други пакети от мерки. С оглед спрените пари от Европейския съюз, непрекъснатите обвинения за ширеща се корупция и тоталната липса на доверие към институциите у нас може да се помисли за оптимизиране и на държавните разходи.

Както е известно, съгласно Конституцията държавното устройство на България е парламентарна република. Разполагаме с Народно събрание, в което се избират 240 народни представители. Годината на гласуване на основния закон на страната ни е 1991 година, а по данни на Националния статистически институт населението тогава е било приблизително 8,6 млн. души.

В настоящия момент според различни източници населението на България се топи, като последното национално проучване на НСИ, което датира от 2006 година, показва, че българите вече са 7,39 млн. души. Консервативните оценки на статистиците са, че поне 700 хил. от тях живеят трайно в чужбина.

Анализаторите на ЦРУ са на мнение, че населението на България е още по-малко. От доклад на организацията, разпространен през юли миналата година, става ясно, че българите вече са 7,26 млн. души. Прогнозите на ООН пък сочат, че страната ни ще продължи да се обезлюдява.

От всичко това може да бъде направен извод, че е нужна и промяна в Конституцията. Ако приемем, че към момента в страната ни живеят приблизително 7,3 млн. души, то тогава от приемането на Конституцията досега населението е намаляло с около 15 процента. В такъв случай изглежда напълно логично и депутатските места да бъдат намалени с толкова.

При сегашната ситуация това означава Народното събрание да работи с 36 народни представители по-малко. Така ще бъдат съкратени редица разходи, като освен трудовото възнаграждение на депутатите, бюджетът ще може да си спести редица разходи за шофьори, секретарки, командировки и т.н.

Според бюджета на парламента за 2008 година издръжката на депутатите е струвала 53 млн. лв. от парите на данъкоплатците. Намаляването им с 15 на сто води до автоматично спестяване на близо 8 млн. лв. годишно – сума, която не е за пренебрегване не само в условията на криза, а и във времената на икономически възход.

Намаляването на броя на депутатите би имал и косвени положителни финансови измерения по отношение на администрирането на изборите и разходите на партиите. При последните избори страната беше разделена на 31 многомандатни избирателни района (МИР), три от които се намират в София.

Общо четири района предлагат минималния брой депутатски места за гарантиране на политическия плурализъм, заложен в Конституцията. Други 6 пък предлагат по 5 мандата, с което са на ръба на минималната квота.

Това предполага, че ако бъде направено актуално преброяване на населението, може да се окаже, че в национален мащаб ще имаме голямо неравновесие на броя на депутатите от даден МИР, разделен на глава от населението. Тук може би е мястото да се помисли за ново административно делене на страната с оглед изменената демографска структура. Сегашните 28 области изглеждат прекалено много на фона на топящото се население и обезлюдяването на цели общини.

Преразглеждането на административната структура ще доведе до обединяване на общини и ресурси, което неминуемо ще доведе до намаляване на държавните разходи. При това - без да е необходимо държавата да поема общински функции или местните власти да губят от правомощията си.