Избори в един ден – лесен начин за пестене на държавни пари

Полемиката около въпроса дали националните и евроизборите да бъдат проведени наведнъж, или в два отделни дни се засилва все повече с наближаването на крайния срок за обявяването на точните дати. В дискусията се включиха основните политически фигури, като изненадващо мнението на президент и премиер се оказа различно.

Един от партньорите в управляващата коалиция – НДСВ, твърдо настоява двата избора да бъдат в един ден. Идеята получи подкрепа и от президента на републиката Георги Първанов. На обратния полюс обаче останаха представителите на другите две управляващи партии – БСП и ДПС. Всяка от двете страни по спора има своите аргументи, но в момент на сериозна финансова криза е важно да се стигне до консенсус, и то на най-добрата икономическа цена.

Публично обявените аргументи на застъпниците на вота в един ден са свързани със спестяването на значителни средства при организирането на само един изборен ден. По предварителни прогнози свикването на избори струва на данъкоплатците приблизително 25 млн. лв. Според противниците на идеята обаче това не е достатъчно висока сума, за да бъде приета като сериозен аргумент. Те изтъкват тезата, че електоратът щял да се обърка от двата вота, което не било желателно. Дали това означава, че управляващите нямат доверие в способностите на собствените си избиратели да разграничат двата избора?

В момент на криза е важен всеки спечелен лев, а статистиката показва, че всеки глас, даден на предходните евроизбори е струвал на хазната 10 лв. При предишните избори за Европарламент избирателната активност беше едва 29,2 на сто (около 2 млн. души), а разходите се оценяват на около 20 млн. лв. Тогава БСП и ДПС изпратиха съответно петима и четирима депутати в институцията. Пет места успя да спечели и ГЕРБ, която се радваше на особена популярност и надежди във връзка със сравнително скорошното си създаване.

От икономическа гледна точка организирането на два отделни изборни дни е в тежест на всички – на държавата, на хората и на партийните каси. В тежката ситуация, в която се намира страната ни заради глобалната кредитна криза и спирането на газа за повече от две седмици, аргументът на премиера, че организирането на едни избори струва „колкото един километър от Южната дъга на Околовръстното на София“ изглежда несериозен.

Премиерът каза още, че „демокрацията е скъпо удоволствие“, но именно демокрацията изисква избори в един ден. Още повече, че при евроизборите се гласува основно за имена, а не за партии и гласът на гражданите ще покаже кой колко доверие е заслужил. А спестените пари винаги могат да намерят полезно приложение – било то и за един километър от Околовръстното.

Провеждането на изборите в един ден има и друго значение. То дава на страната ни шанс да покаже ангажираност с европейските процеси, тъй като така несъмнено активността ще бъде по-висока. Традиционно избирателната активност на българите при парламентарни избори е около и малко над 50 на сто. На единствените досега евроизбори пък беше под 30 на сто.

Средните стойности на избирателната активност в Евросъюза при вота за Европейски парламент е около 50 на сто, а в новите страни-членки масово е около 20 на сто. Това показва незаинтересованост на гражданите от региона и дава шанс на партиите да печелят гласове с ясни и точни разяснения и формулировки. А какво по-хубаво от това партиите да обявят едновременно европейските и националните си приоритети?