СДС и ДСБ предлагат предизборно по-ниски данъци за бизнеса при иновации

Създаването на финансови стимули за бизнеса при извършване на иновации и научно-изследователска дейност, предложиха от СДС и ДСБ, по време на вторите предизборни дебати, организирани от Българската стопанска камара в партньорство с Investor.bg.

Целта е с данъчни облекчения да се стимулира конкурентоспособността на българската икономика, като липсата на иновационна политика и ниското образователно ниво в страната бяха изтъкнати като едни от най-тревожните обществени проблеми от сините партии.

До момента са провеждани частични дискусии по проблема с предлагане за въвеждането на схема за непряко финансиране на иновации. Преди по-малко от две години международна консултантска компания в свой доклад, поръчан от икономическото министерство, вече препоръча специфични политики към фирмите, които иновират. Предложенията включваха данъчни облекчения, гарантиране на заеми и субсидирани лихвени проценти, които да са пригодени за България и да не противоречат на изискванията на ЕС.

Всички партии по време на дискусията демонстрираха сходни схващания за необходимостта от цялостни промени в Закона за професионалното образование и обучение, които да отговарят на нуждите на бизнеса и да стимулират повишаването на квалификацията.

Децентрализацията на висшите учебни заведения (ВУЗ), ориентирането на дейността на БАН към нуждите на бизнеса и образованието и въвеждането на външна оценка за качеството на образователния продукт, в която да участват и работодателите, бяха другите общи пресечни точки.

От СДС бяха по-конкретни, като категорично заявиха, че 6% от БВП трябва да се отделят за образователната система. Развитието на научната дейност е друг приоритет, като от СДС, НДСВ, ДПС, движение „Напред“ и ГЕРБ поеха ангажимент 1% от БВП да се заделя за Фонд „Научни изследвания“, при текущи 0,5%.

Десните партии бяха единодушни и относно необходимостта от насочването на повече средства в сферата на образованието и науката, за сметка на административните разходи. ДСБ предлагат и въвеждане на рейтингова система за оценка на ВУЗ, разработена и прилагана от самите университети.

От БСП смятат, че конкретни икономически региони в страната могат да се обвържат с определени дейности и чрез създаването на т.нар. spin-off предприятия (отделени от компаниите майки) да се повиши капацитетът на човешките ресурси. От ГЕРБ прокараха идеята за улесняване навлизането на реномирани чуждестранни учебни заведения в България.

Представителите на всички участващи в дискусията политически партии обещаха реформи и в здравната система, но се въздържаха от коментар на тревожния факт, че в България за здравеопазване се отделят едва 4,18% от БВП, което нарежда страната ни на последно място в ЕС по този критерий.

Движение „Напред“, НДСВ и ДПС се обединиха около идеята за пълна демонополизация на пазара на здравни услуги чрез приватизация на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и превръщането й в частен здравен фонд, който да се конкурира с други частни здравни каси.

Вижданията на левицата бяха по-умерени, като БСП предложи варианта на смесена система на здравеопазване, при която има основен пакет от здравни услуги, който се поема от НЗОК, и допълнителни надграждащи пакети, които се предлагат от доброволни здравни фондове. Според ГЕРБ е необходимо да се повиши капацитетът на пациентските организации, за да могат да се включват по-активно при взимането на решения в здравната сфера.

СДС и ДСБ застанаха зад идеята да се въведе гарантирано лечение на списък от социално значими заболявания, като за тази цел се използват огромните излишъци, натрупани в бюджета на НЗОК. От БСП възразиха, че тези излишъци гарантират стабилността на здравната системата в условията на икономическа криза.