Бизнесът иска междинно звено при обществените поръчки

Да бъде създадено единно звено за провеждане на обществените поръчки и междинно звено, което да прекъсне връзката между възложител и изпълнител – такова предложение отправи заместник-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев към политическите партии.

Създаването на подобно звено е предпоставка за оптимизирането на публичните разходи и ще намали възможностите за конфликт на интереси, допълни той по време на днешните тематични дебати организирани от БСК с медийното партньорство на Investor.bg.

В контекста на предстоящите избори за национален и Европейски парламент своите мерки за борба със сивата икономика, за облекчаването на регулаторните режими и електронизацията на административните услуги изложиха представителите на пет от най-големите политически партии в страната – ДСБ, СДС, НДСВ, БСП, ГЕРБ и движение „Напред“. Представителите на ДПС и Атака не взеха участие във форума, въпреки отправените към тях покани.

Камен Колев предложи още да се въведат ограничения на разплащанията в брой, защото това ще намали сериозно дела на сивата икономика и ще подобри бизнес средата в България. Друга важна промяна, която трябва да се направи в кратки срокове, е осигуряването на достъп на Националната агенция по приходите до кредитните досиета на данъкоплатците. По този начин ще излязат на светло доходите на всички физически и юридически лица, които се осигуряват на ниска заплата или декларират ниски доходи, като същевременно погасяват няколко пъти по-големи месечни вноски по кредити.

Според изпълнителният директор на „Стара планина холд“ АД Васил Велев трябва да се въведе мълчаливо съгласие в администрацията, защото сегашните регулативни режими, срокове за обработване на заявките и високите такси правят бизнеса силно зависим от администрацията. Всички партии се съгласиха, че действащият в момента принцип на мълчаливия отказ създава предпоставки за корупция и притиска бизнеса, без да посочат как точно ще бъде въведен.

Представителите на всички партии бяха единодушни и относно необходимостта от промяна в закона за нормативните актове. Законите в страната трябва да се пишат по такъв начин, че да бъдат в полза на бизнеса, а не удобни за администрацията, заяви Васил Велев. Партиите се съгласиха, че е необходимо по-активно участие на бизнеса при изработването на законопроектите. Създаването на консултативен орган, който да следи ефективността на законите, бе посочено като мярка за разрешаване на проблема от Напред. Според НДСВ е необходимо да се прилага както предварителен, така и последващ анализ на ефективността на всеки закон, докато десните партии ДСБ, СДС и ГЕРБ бяха на мнение, че всеки законопроект трябва да подлежи на публичен дебат, в който да могат да се включат заинтересовани представители на бизнеса.

Всички партии, с изключение на НДСВ, се съгласиха, че трябва да се премахнат повечето регулативни режими за бизнеса, с изключение на задължителните за Европейския съюз. Според СДС, ДСБ и Напред държавата трябва да продължи да администрира определени режими, каквито са търговията с оръжия и лекарства, а останалите трябва да се прехвърлят към браншовите организации. По-различна бе позицията на НДСВ, които залагат на сърегулиурането на режимите с участието на държавата и браншовите организации, а не на саморегулирането им.

Нито една политическа партия не посочи срок, в рамките на който предвижда да приключи електронизацията на административните услуги. Въвеждането на електронно обслужване е изключително важно, защото ще повиши значително прозрачността и скоростта на административните процедури, като същевременно ще намали възможностите за корупция.

Остава отворен въпросът дали политическите партии ще имат волята да въведат добрите практики при обществените поръчки в Европейския съюз, което е една от най-важните мерки за оптимизиране на обществените разходи.