60% от българския бизнес с просрочени задължения

Към края на април 2010 г. 60 процента от фирмите в България са имали просрочени задължения, като 20 процента от тези задължения се определят като значителни за компаниите длъжници. Това показва изследване, представено на форум за проблемите на междуфирмената задлъжнялост днес в София.

В страната не съществуват единни и общодостъпни регистри с фирми, които не обслужват коректно дълговете си и това създава проблеми на бизнеса и инвеститорите. Около това мнение се обединиха участниците в кръглата маса на тема „Междуфирмена задлъжнялост – тенденции и решения. Регистри, поддържащи база данни за фирми длъжници”.

Съществува обратна връзка между показателя за сигурност на икономическата среда и нивата на междуфирмена задлъжнялост, каза Любомир Георгиев изпълнителен директор на Дебтнет. „Несигурната икономическа среда и високата междуфирмена задлъжнялост обезкуражават по-голямата част от идеите за инвестиции в страната“, посочи Георгиев.

„Масова практика е източването на дружества, без те да се ликвидират, и създаването на нови, с чисто име“, каза Борислав Минев, управител на Кредитинс. Това е един от начините за умишлено неплащане на фирмени задължения, коментира той.

Най-значителни са междуфирмените задължения в строителния сектор и мебелната индустрия, където 90 процента от компаниите са просрочили изплащането на дълговете си. Следва ги тежката и химическа промишленост със 75%, като при 50 процента от компаниите с просрочия в тези сектори задълженията се определят като значителни.

„Междуфирмена задлъжнялост се решава чрез фалити, а доскоро в България те бяха единици“, каза Мариян Петков, частен съдебен изпълнител. „Фирмите длъжници просто трябва да излязат от пазара“, допълни той.

Общата консолидирана междуфирмена задлъжнялост в страната е малко над 100 млрд. лева, каза Георгиев. На този фон приблизително двата милиарда лева, които държавата дължи на бизнеса, не са толкова много, коментира той. Междуфирмената задлъжнялост в България се е повишила чувствително след 2007 г., като тя е най-голяма в Югоизточна България, където обхваща 70% от фирмите.

Интересна констатация на представителното изследване на Прогрес Консулт е, че фирми с по-малък оборот - между 50 и 200 хил. лева годишно, изплащат по-бързо задълженията си от по-големите компании.

Над 80 процента от компаниите в Германия проверяват платежоспособността на своите клиенти и партньори, докато в България това се опитват да правят едва 50 процента от фирмите. Основна пречка за това е липсата на консолидирана и общодостъпна информация за кредитната история на юридическите лица, каза Георгиев.

Според данни, цитирани от Дебтнет, времето за възстановяване от кризата след достигане на дъното за България ще е 66 месеца, сравнено с 20 месеца за Франция, 45 месеца за Германия, 60 месеца за Испания и 96 месеца за Гърция. Приблизително 66 месеца ще е и времето, необходимо за решаването на проблемите на междуфирмената задлъжнялост в страната, коментира Георгиев.