Трайков: Правителствата не създават богатства, те ги отнемат

Правителствата не създават богатства, те отнемат от богатството. Това бяха думите, с които министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков коментира въпроса за създаването на богатство в България по време на форум, организиран от българското издание на списание Forbes.

Той обясни, че е ключов въпросът по какъв начин държавата управлява това „отнето“ богатство, като добави, че българското правителство е предпочело да не увеличава размера на богатството, което отнема от икономиката, а да се концентрира върху заздравяване на фундамента.

„Уникално 45-годишно упражнение по разрушаване на богатство“

Също така Трайков коментира, че в България традиционно „богатите не са обичани“, както и „почти никоя прослойка не е обичана от останалите“.

Според него (не)способността на страна да генерира богатство е исторически предопределена, тъй като в продължение на 500 години възможността за създаване на богатство е била ограничена или е зависела от чуждо управление.

След това, по време на социализма проведохме едно „уникално 45-годишно упражнение по разрушаване на богатство“, добави Трайков.

Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“, опонира тази тези с примера за Естония, която, също като България, в продължение на голяма част от съществуването си, е била под чуждо управление, но въпреки това днес прави значително по-успешни опити за смели реформи в много области, за да повиши своята конкурентоспособност и икономически ресурс.

Трайков е убеден, че успешното икономическо развитие на страната ни е свързано с икономиката на знанието.

На въпрос на Investor.bg панелистите изразиха мнение, че икономиката на страната ни ще се развива положително през следващите 20 години, а през следващите 50 години България може да се превърне в едно от водещите места в Европа по жизнен стандарт.

„Две перманентни патологии“

Според Томислав Дончев, министър по управление на средствата от ЕС, основните проблеми през последните 20 години се коренят в „две перманентни патологии“ - липсата на посока в развитието и липсата на приемственост. В това отношение той даде пример с „начина, по който се случи приватизацията“, която не беше резултат от процес на стратегическо планиране, а в много случаи бе проведена без дългосрочна перспектива за развитието на дадени предприятия.

Положителен според него е фактът, че исканията и очакванията на хората спрямо политиците са станали „все по-зрели“.

По думите на Ангелов през първото десетилетие от прехода се е забелязал отказът от реформи, но социалната цена на тази политика се е оказала значително по-висока. За сравнение някои страни, които в началото на прехода са започнали от сравнително същата база както България, но са поели курс на по-смели реформи, днес имат много по-висок стандарт от нас.

Показателен в това отношение е и секторът на образованието, който бе „съсипан от нежеланието да се правят реформи“ и в момента е почти без никаква промяна от ситуацията, в която е бил и в края на 80-те години. Това бе пагубно за качеството на обучението, което рефлектира върху всички сектори на икономиката.

„Развращаващ ефект“

Ангелов, който традиционно защитава тезата, че влиянието на еврофондовете върху икономиката не е непременно положително, подчерта, че страната ни се нуждае от механизъм и практики за по-добро усвояване на тези средства.

Дончев също се съгласи, че в някои случаи директното безвъзмездно финансиране може да има „развращаващ ефект“. Той даде пример с някои страни, които са се отказали от този тип финансиране, тъй като смятат, че използването на евросредствата за инфраструктура е по-ефективно, отколкото отпускането на финансиране за закупуване на оборудване на дадена компания например.

Той допълни, че един основен проблем, който трябва да се реши и потенциално би допринесъл за икономическото развитие на страната, е липсата на ангажираност по отношение на социалните и икономически малцинства.

Дончев отбеляза, че в момента около две трети от българското общество е против интеграцията на ромите, но това е проблем, пред който не можем вечно да си затваряме очите. Той каза, че и за това могат да се използват европари, тъй като и в момента се отпускат значителни суми за малцинствата. С тях не се строят къщи за ромите, а те трябва да се използват главно за обучение, обясни той. Наред с всички останали фактори, тези малцинства представляват и един огромен работен ресурс, който има потенциал да се оползотвори по-пълноценно ако бъдат взети подходящите мерки, допълни Дончев.