Вносните биохрани ще продължат да доминират на българския пазар

Производителите на биопродукти в България постепенно се увеличават и тази година броят им възлиза на близо 500. Очаква се в близко бъдеще да се увеличи и площта, на която се развива органично земеделие у нас, съобщи за Investor.bg Стоилко Апостолов, управител на Фондацията за биологично земеделие "Биоселена".

Тенденциите

През последните години се наблюдава трайна тенденция на българския пазар да се продават предимно вносни биохрани, а нашето биопроизводство да се изнася в чужбина.

„Ситуацията на българския пазар за биопродукти е такава, защото години наред сме пропускали възможността да стимулираме това производство“, каза министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов при откриването на специализирано изложение за здравословни храни BIO & ECO Expo 2010 вчера. По думите на Найденов пропуските са направени при предишните управляващи.

Пазарът на биопродукти у нас през 2008 г. е отчел общ оборот от 7,5 млн. лв. Само 7,6% от хранителните и нехранителни биоартикули в търговската мрежа са произведени в България, уточняват от фондация "Биоселена".

„Тази практика вероятно ще продължи още дълго време, защото няма голям интерес от преработвателите да се включат в пазара. Така ние изнасяме основно суровини, а не крайните продукти, които се продават на по-високи цени. Например изнасяме розовото масло като суровина, а то се връща тук с парфюмите, които са по-скъпият продукт“, даде пример Апостолов.

Той посочи още, че българската биопшеница се изнася в Германия, а в българските екомагазини си купуваме германско биобрашно (за около 6 лв./кг).

По данни на „Биоселена“ сертифицираните за биопрозводство земеделски земи през 2007 г. са 11 808 хектара, през 2008 г. - 16 662 хектара, а през 2009 г. - 12 335 (свиване с 26%). Очакваният ръст на площите през 2010 г. се дължи на зърнопроизводителите и лозарите, коментира Апостолов.

Според него пазарът на биохрани в България ще продължи да се разраства, а отглежданите култури тепърва ще се разнообразяват.

Органичните растителни култури са по-атрактивни

По данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) в България основно се развива биологичното производство на зърнено-житните култури, овощни култури - сливи, череши, праскови, вишни, орехи и други черупкови плодове, медицински и ароматни култури – различни видове билки, лавандула и маслодайна роза, лозя. Отглеждат се и дребни плодове – малини и ягоди. Има и площи с рапица.

България е традиционен производител на биологично сертифициран мед с отлични качествени показатели. У нас се отглеждат 41 089 пчелни семейства и произведеният пчелен мед е 1 578,5 т, посочват от земеделското министерство.

От „Биоселена“ обаче отбелязват, че делът на сертифицираните животновъдни ферми е малък и това поражда дисбаланс в производството. През 2009 г. в биологични ферми се отглеждат най-много овце, следвани от кози, свине и говеда.

Вероятно производителите ни ще продължат да наблягат на органичните растителни култури.

Финансирането

„Сега биоземеделието се подпомага с над 435 млн. евро по мярка 214 от Програмата за развитие на селските райони, но са усвоени само 1,3% от средствата. Заради по-високите субсидии в другите европейски страни се постигат по-ниски цени и в резултат търговците ни предпочитат вносните биопродукти“, коментира Борислав Сандов, организационен секретар на Българската асоциация „Биопродукти“.

Той посочи, че по места некомпетентни служители съветвали погрешно земеделците за проектите и така се допускали грешки.

„Въпреки проблемите с мярка 214 не трябва да се отказваме от производството. Администрацията трябва да се стегне, тъй като въпросите са организационни и лесно могат да бъдат решени“, заяви Стоилко Апостолов.

Засега САЩ, Канада, Швейцария и Германия са основните пазари за произведените у нас органични храни. От „Биоселена“ прогнозират, че пазарът на биопродукти в България ще продължи да изпреварва значително производството.