Нагласите на избирателите не се влияят от "приятелския огън" срещу Плевнелиев

Широк отзвук, без да окаже съществено влияние върху електоралните нагласи, е получил "приятелският огън" на Цветан Цветанов срещу кандидата на ГЕРБ за президент Росен Плевнелиев. Това е изводът от последното проучване на социологическата агенция "Алфа рисърч", представени от Боряна Димитрова, съобщи БТА.

Според това изследване 46 на сто от анкетираните заявяват, че следят внимателно развитието на случая с намеците за искан подкуп, отправен към Росен Плевнелиев по времето, когато той е представлявал германската компания "Линднер", инвестирала за изграждането на "Бизнес парк - София".

Други 33% от запитаните само най-общо са чули за случая, докато 21% изобщо не са запознати. Общото впечатление е, че проблем има, но най-важното е, че Плевнелиев не е дал подкуп, обобщи Димитрова мнението на хората.

Според данните на агенцията от националното представително проучване, направено сред 1 040 пълнолетни българи в периода от 8 до 15 септември, Росен Плевнелиев остава с най-висока подкрепа като нагласи за подкрепа - 38,5% от хората, заявили, че ще гласуват, декларират, че ще дадат гласа си за него.

Номинираният от левицата Ивайло Калфин би получил 23,5 на сто от вота на гласуващите, 18,4% е подкрепата за независимия кандидат за президент Меглена Кунева.

Сред гласуващите кандидатът на "Атака" Волен Сидеров и номинираният от сините Румен Христов биха получили по 4 на сто подкрепа, Атанас Семов - 2,5 на сто, а Алексей Петров - 1,1%.

Профилът на гласуващите за Плевнелиев съвпада почти изцяло с избирателите на ГЕРБ, като основните разлики са по-силната подкрепа от интелигенцията и от десните избиратели. Калфин успява да събере гласовете на голяма част от червения електорат, но за момента не съумява да привлече по-широки социални групи.

Меглена Кунева е кандидатът с най-разнороден, но и най-неопределен профил - тя привлича гласовете на 19 процента от левите избиратели, 14 на сто от центристите и 24 на сто от обявяващите се за десни.

Към средата на септември около 60 процента от българите заявяват, че ще гласуват на предстоящите избори. Мобилизацията за местните избори продължава да е по-висока - 62 процента срещу 59 на сто за участие в президентските избори. Социолозите очакват реална активност между 50 и 55 на сто.