Сивият сектор заема една трета от икономиката на страната

Отраслите с най-висок дял на сивата икономика у нас са три, сочи изследването. Това са строителството, здравеопазването и туризма, като делът на сивите практики варира между 50 и 75 на сто в тези сектори. Леката промишленост, парфюмерията и козметиката и машиностроенето са сферите с най-нисък дял на сивия сектор.

Анализът дава данни и за степента на разпространение на неформалната икономика у нас по региони. Бургас е областта с най-висока степен на сиви практики (61,1%), следвана от Ямбол (61,1%). За столицата стойността е 41,3%, а най-ниска сива икономика има в Разград (39,4%) и Кърджали (34,2%). 

Докладът на АИКБ прави изводи и за динамиката на сивата икономика у нас по години. Според предоставените данни през 2005-2008 г. сивата икономика намалява. Основната причина за това е намаляването на данъчното и осигурителното бреме върху бизнеса, както и заради стабилната икономическа среда и големият приток на чужди капитали.

През 2009 г. обаче е налице рязко покачване на неформалната икономика, като това се дължи главно на започналата финансова криза и следствията от нея. За 2010 г. анализът отчита известно намаление на сивия сектор в страната, заради  по-строгите мерки, които управляващите въведоха за изсветляването на търговията с горива, връзката на касовите апарати с Националната агенция по приходите и други.

Изводът, който експертите правят за нивото на сивата икономика в България, е, че при по-добре работеща администрация, при въвеждане на електронно правителство и улесняване на бизнеса в диалога с държавата, може да се регистрира намаление на сивия сектор с не повече от 3-4 милиарда лева.

„Ще трябва да преминат поне няколко поколения преди да се формира гражданска култура, която да доведе до ограничаване на сивите практики в България“, твърди Васил Велев.

Според експертите, работили по аналитичния доклад, високата безработица, все по-широката бедност и ниските доходи у нас, са най-опасните предпоставки за развитие на сиви ниши. Към тях могат да се добавят недостатъчният капацитет на държавната администрация, слабата отчетност и слабият контрол върху контролните органи.