Депутати предлагат отделен закон за ВиК сектора

Самостоятелен закон за ВиК сектора поискаха председателите на парламентарните комисии по околната среда и водите и по регионална политика и местно самоуправление Искра Михайлова и Любен Татарски.

Депутатите от двете комисии проведоха съвместно заседание, на което обсъдиха промените в Закона за водите.

Според Михайлова поправките в закона касаят основно ВиК сектора и с внасянето им се дисбалансира целият воден сектор. По думите й с приемането на изцяло нов закон ще се въведе ред в собствеността и управлението на водоснабдяването и канализацията.

Михайлова допълни, че водният сектор разчита основно на европейските фондове и всяка промяна на собствеността, особено при ВиК, трябва да се обвърже с планирането на европейската помощ през следващия програмен период.

Тя посочи, че идеята държавата да е собственик на цялата водна инфраструктура до границите на населеното място означава, че евросредствата ще са насочени директно към държавата, затова съответните държавни структури трябва да бъдат поименно разписани в бъдещата оперативна програма за околната среда и водите, за да могат да получат финансиране. 

Любен Татарски изрази опасения, че заради окрупняването на ВиК сектора, което се готви с поправките в закона, ще се стигне до покачване на цените на водата в отделни населени места.

Борислав Великов от Българската асоциация по водите призова да не се бърза с внасянето на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите за обсъждане в пленарна зала. Той поиска поправките в нормативния акт да бъдат съобразени с текстовете на водната стратегия, а предвиденият в закона координационен съвет да стане ядро за формирането на бъдещ централен държавен орган за управлението на водите.

От името на асоциацията Великов предложи и нови текстове, които да бъдат включени в закона. Единият разписва задължителното обучение на ВиК операторите, което да се включи в бизнес плановете им. Другият текст се отнася до по-затегнатия контрол при използването на собствени водоизточници на подземни води, особено когато се влагат в хранителни и фармацевтични продукти.

От сдружението на общините, представено от кмета на Гърмен Ахмед Башев, поискаха законът да дава право на общините да действат като ВиК оператори, когато друго дружество от сектора не прояви интерес.

Основните моменти от внесените промени в Закона за водите

В поправките на закона се предвижда окрупняване на ВиК сектора и децентрализация на управлението на дружествата. ВиК операторите се планира да бъдат 28, колкото са и административните области на България, обясни зам.-министърът на регионалното развитие Добромир Симидчиев. По думите му този модел на работа е изпитан и се е доказал като успешен преди 1989 г.

Симидчиев допълни, че ВиК операторите ще се управляват от асоциации, в които ще влизат представители на държавата, общините и областните управи по места. Така местните власти ще могат да се намесват в процесите на взимане на стратегически решения от дружествата. 

„Асоциацията ще е органът, който ще може да санкционира дружеството за взети от него решения, ще се намесва при стратегическите решения при прилагането на политиките за дадения регион”, коментира зам.-министърът на регионалното развитие.

Добромир Симидчиев посочи, че се разделя и собствеността на водната инфраструктура. Текстовете предвиждат собственици да са само държавата и общините, като собствеността ще е публична. Довеждащите водопроводи и съоръжения, водоизточниците и отвеждащите съоръжения се предвижда да бъдат публична държавна собственост, а всичко останало – общинска собственост, допълни той.

В момента по-голямата част от ВиК активите са в балансовите книги на самите дружества и са частна корпоративна собственост независимо, че принципалите на дружествата са държавата и общините, каза Симидчиев пред депутатите. Той допълни, че предложеното разделяне на собствеността върху водната инфраструктура показва недвусмислено колко е сериозно отношението на държавата към водоизточниците.

Зам.-министърът каза още, че водопроводите и съоръженията с големи диаметри са изключително скъпи, често минават през неурбанизирани територии и инвестициите са сериозни. Един оператор или една община не може да осигури нужните инвестиции, докато държавата разполага с повече възможности, коментира той.

С поправките в Закона за водите също така се регламентират ясно отговорностите по отношение на контрола на техническото състояние и безопасността на всички язовири без значение от използването и собствеността. Това ще се прави от предприятието „Язовири и каскади”, чийто принципал е икономическото министерство.

Също „Язовири и каскади” ще определя оператори на всички съоръжения и ще решава какви действия да се предприемат при липса на оператори. Създава се регистър на всички съоръжения във водния сектор. Предстои да се изготвят годишни планове за поддръжка на тази инфраструктура, уточни Симидчиев.