Обсъждат се мерки за компенсация на критичните загуби в земеделието

Представители на асоциацията на земеделските производители съвместно с експерти от застрахователния бранш проучват американския опит в застраховането, при който се покриват щетите при рязък спад на доходите, последвал след унищожаване на реколтата след природни бедствия.

Това съобщи за Investor.bg председателят на асоциацията Христо Цветанов, коментирайки огромните загуби за сектора след необичайното засушаване и високите температури това лято.

„Въпреки очакванията, че високите цени на земеделската продукция ще компенсират загубата от ниските добиви, редица подсектори от земеделието като овощарството и зеленчукопроизовдството например отбелязват критични загуби“, съобщи Цветанов.

Сериозни поражения са отчели производителите на малини и ягоди, чиито доходи са намалели със 70%. Почти с една трета са спаднали и приходите на овощарите и зеленчукопроизводителите, чиито добиви особено при производството на кайсии и ябълки тази година бяха критично ниски.

На този етап единствено производителите на зърно не отчитат загуби, но за средния производител, който никога не засява само на един вид култура и винаги разнообразява производството с пролетни култури като царевица и слънчоглед, лятото на тази година повтаря кризата от 2008 г., когато сушата унищожи големи площи, припомниха от асоциацията на зърнопроизводителите.

Последните данни сочат, че при очакван добив от 800 килограма царевица от декар заради сушата средните добиви са паднали до 350 кг. В резултат на това вместо очакваните приходи от 300 лв. за един декар калкулациите на стопаните са за 157-160 лв. приходи, и това на фона на сегашните сравнително високи пазарни цени.

Представителите на браншовите асоциации отдавна търсят варианти за застраховане на щетите, още повече че заради климатичните промени българското земеделие тепърва ще зависи от изпитанията на природата, коментира Христо Цветанов.

Поради високите рискове застрахователите не сключват договори със земеделците, затова и фермерите търсят алтернативни варианти като системата, прилагана в САЩ.

При нея всеки фермер застрахова продукцията си и при извънредни бедствия, довели до рязък спад в доходите му, застрахователят покрива част от загубите, така че годишният му доход да не пада под 75% от средногодишния му доход, реализиран през последните 10 години.

Или ако в резултат на суша или наводнение вместо 1000 лв. приход от дка, стопанинът получи 400 лв., то застрахователят изплаща остатъка до 750 лв. (фиксираните 75%), поясни Цветанов.

Асоциацията на земеделските производители съвместно с представители на застрахователния бранш са инициирали срещи с представители на департамента по земеделие към американското посолство, за да се запознаят подробно със системата на този вид застраховане.

„Браншът е напълно наясно, че при сегашната криза държавата не би могла да участва с бюджетни средства за създаването на застрахователен пул. Ако успеем сами да се справим с проблема чрез прилагане на американския модел, това ще бъде голямо облекчение за сектора“, коментира още Христо Цветанов.