Кр. Георгиева: България трябва да преодолее забавянето на структурните реформи

За Европа приоритет номер едно е излизането от кризата и спасяването на еврото. На този фон България е за пример – ние изглеждаме стабилни и дисциплинирани. Това коментира българският еврокомисар Кристалина Георгиева по време на 7-та Годишна среща между правителството и бизнеса.

Страната ни успя да ускори усвояването на еврофондовете. Но от друга страна имаме забавяне на структурните реформи и подобряването на бизнес средата, допълни още тя. „Младежката безработица у нас стигна 30% и с това трябва да се борим”, бяха думите на комисар Георгиева по отношение на липсващите ни структурни реформи.

Според нея в последните години сме свидетели на едновременното свиване на бюджетите на държавата, частния бизнес и домакинствата. „Липсва обаче доверие между институциите”, допълни тя. Не се е задействало и чувството за самосъхранение – всички да се обединим зад една кауза. „И това не е факт само у нас, но и в САЩ и Европа”, смята еврокомисарят.

Кристалина Георгиева представи и есенните прогнози на Европейската комисия (ЕК) за 2012 година. „Наложи се корекция в посока надолу и очакванията са еврозоната да приключи годината със спад от 0,4% на брутния вътрешен продукт (БВП)”, обясни тя и допълни, че за целия ЕС ще има лек ръст в рамките на 0,3%. „България е сред отличниците и у нас икономиката ще запише ръст от 0,8 на сто”, допълни Георгиева.

През следващите две години обаче очакванията са позитивни – за 2013 година в еврозоната ще има ръст от 0,1%, за ЕС увеличението е от 0,4%, а за България прогнозите показват ръст от 1,4%.

През 2014 година очакванията на ЕК са за ръст на икономиката в еврозоната от 1,4%. За целия ЕС БВП ще се повиши с 1,6%, докато в България ще бъде в рамките на 2%.

Всички тези положителни очаквания са благодарение на няколко решения, сред които и създаването на Европейския механизъм за стабилност. „ЕК предложи създаването на банков съюз, гарантирането на депозитите на ниво ЕС и други важни мерки.

На този етап има свиване на дефицитите по текущите сметки на страните от ЕС, което донякъде се дължи на свитото потребление, но и на структурните реформи, промени в пенсионните системи и т.н., смята още европейският комисар.