Едва 11% от заетите в земеделието участват в осигурителната система

Едва 11% от заетите в земеделието близо 740 хил. души участват в осигурителната система у нас. Това съобщи Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието (ФНСЗ), на конференция за корпоративната социална отговорност в агросектора.

Въпреки сериозното подпомагане на земеделието с над 7 млрд. лв. евросредства, национални схеми и доплащания след 2007 г., секторът не е преодолял основните си структурни недостатъци и остават проблемите със заетостта и доходите. В същото време сивият сектор се оказал изключително устойчив и опитите да бъде редуциран са били неуспешни, посочва се в анализ на федерацията.

Минималният праг за осигуряване на фермерите и тютюнопроизводителите в момента е 240 лв. Това не им гарантира минимална пенсия и се стига до силни пререзпределителни процеси във фонд „Пенсии”, което допълнително натоварва общественото осигуряване, посочи Василева.

Повечето работници са на временен трудов договор – в зависимост от кампанийната работа. Голяма част от заетите работят единствено въз основа на устни договорки, което създава условия за дискриминация. Доходите в отрасъла са по традиция ниски, също и производителността на труда. Средният осигурителен доход за 2012 г. е 505 лв., каза още Василева.

Нивото на безработица в селските райони е сравнително високо – 20,2% при средно 12,1% в градските райони. Основният проблем в селата е високото ниво на дългосрочната безработица. Независимо от това предприемачите трудно намират квалифицирани работници.

Василева припомни, че в резултат на прилагането на Общата селскостопанска политика и директните плащания в изминалите четири години, 78% от средствата се усвояват от едва 3,4% от земеделците, а дребните фермери - зеленчукопроизводители, животновъди и картофопроизводители, са оставени на втори план. Диференциацията между едрите и дребни стопанства се задълбочава, посочи още тя.

Едрите структури акумулират значителни доходи и разширяват икономическите си граници. Директните плащания дават възможност на едрите стопанствата (специализирани в монокултурно земеделие - зърнени култури и слънчоглед) да се развиват дори в по-широки граници от средните за ЕС.

Незначителната финансова подкрепа за дребните и средните производители води до намаляване на броя на дребните стопанства, независимо че те осигуряват заетост за повече хора. Необходимо е да се усъвършенства или диференцира механизмът на директните плащания, каза още председателят на ФНСЗ.

Земеделците отделят над 30% от времето си само за администриране, посочи Христо Цветанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България. Той допълни, че това не е проблем за едно голяма стопанство, но отнема твърде много от времето за работа на дребните фермери.