Обсъжда се гарантиран минимум евросредства до 2020 г. за бизнеса

В тази връзка от ИСС призовават в Споразумението за партньорство да се заложат измерими и изпълними показатели, за да се предотвратят евентуални санкции. Предлага се също така преглед на изпълнението на целите и реформите да се прави на всяко заседание на Комитетите за наблюдение, а броят на заседанията да се увеличи. Така ще се осъществява по-ефективен текущ мониторинг на изпълнението на програмите.

Съветът обаче се съмнява, че заложените цели за заетост към 2020 г. са реалистични. Президентът на КНСБ Пламен Димитров допълни, че в споразумението не са отчетени и бъдещи тенденции, които биха имали последици за икономиката на страната ни, например повишеното търсене на храни и вода, климатичните промени, енергийните източници и т. н.

От ИСС предупреждават, че в проекта на споразумението политиките не са разписани достатъчно прецизно, като освен това липсват секторите „Електронно управление“ и „Здравеопазване“.

Препоръки за усвояването на евросредствата до 2020 г.

От ИСС посочват, че с въвеждането на квоти за усвояване на определен размер средства от бизнеса и неправителствения сектор ще се избегне честото прехвърляне на пари между мерки и оси на оперативните програми, каквото имаше през този програмен период.

Милена Ангелова подчерта, че това ще доведе до ръст на осъществяваните проекти, което ще бъде предизвикателство за администрацията. Ако процедурите по подготовката, изпълнението и отчитането на проектите се оптимизират обаче, този проблем ще отпадне.

Опростяването на процедурите ще подпомогне и бенефициентите при по-доброто изпълнение на техните проекти и ще прекрати практиката за санкционирането им заради административни грешки, допълни тя.

От ИСС препоръчват също така да се увеличи размерът на авансовите плащания до поне 40% и да се преразгледа политиката за тяхното гарантиране. В момента се изисква да се предостави банкова гаранция, таксите по която не се признават за разходи на бенефициента, припомни Ангелова. Тя посочи, че има по-гъвкави форми с по-малко разходи – застраховки, запис на заповед и други.

От съвета посочват, че е необходимо да се подобри и администрирането на регистъра за държавната помощ, както и нормативната база. Законът за управление на средствата от ЕС остана недовършен, а Законът за общестевните поръчки продължава да има нужда от доусъвършенстване, подчерта Лалко Дулевски.

Ангелова допълни, че е необходимо системата ИСУН да достигне пълната си функционалност, за да не се налага бенефицентите да предоставят подробни писмени справки на администрацията.

От съвета призовават и за максимална мобилизация и партньорство между институциите за ефективното усвояване на средствата за този програмен период.

Препоръки за новите оперативни програми