Странното искане за референдум за концесията на "Софийска вода"

В София до месеци може да бъде проведен и първият за столицата местен референдум в най-новата история на България. Искането, отправено от групата на БСП в Столичния общински съвет, веднъж беше отхвърлено на сесия на съвета.

Но заради липсата на дебати при вземането на решението Административният съд постанови въпросът отново да бъде поставен на дневен ред.

От какво е продиктувано искането за референдум по този въпрос? От БСП са категорични – неизпълнение на задълженията на концесионера. Едно от тях например са загубите на вода. Те все още са прекалено големи, макар и да има намаление – от 55,5% през 2011 година до 53,4% през миналата година. Простата сметка обаче показва, че половината от водата, ползвана от живеещите в столицата, изтича от остарялата водопроводна мрежа. В същото време в своя план за периода 2014 – 2018 година компанията залага намаление на тези загуби до 48 на сто.

Реално загубите на вода в ЕС са в доста широки граници, според статистиката. В някои италиански градове се доближават до българските – до 70%, докато в Германия този процент е 3-4%. Причината не е само финансова, а и опира до лошо управление на водните ресурси.

На този фон напълно логично изглежда предложението на базата на неизпълнените задължения концесията да бъде прекратена. Въпросът тогава обаче е защо е нужен референдум? И какво следва, ако живеещите в София решат, че им харесва управлението на дружеството, дори и при неизпълнение на задълженията? Ще се примири ли общината и ще търси ли начин да накара концесионера да изпълнява стриктно задълженията си?

Логичен е и въпросът, ако дружеството е коректно, но хората все пак не са доволни и чисто емоционално гласуват за разваляне на договора. Това ще означава ли, че прекратяваме концесия с изряден инвеститор и за компенсация му плащаме между 500 млн. и 1 млрд. лева? А тези средства откъде ще дойдат и кой ще поеме управлението на дружеството след това?

Правилно или не – решението за отдаването на концесия на ВиК-то беше взето през 1999 година от тогавашния кмет Стефан Софиянски. „Софийска вода“ беше създадена година по-късно, като целта бе дружеството да управлява ВиК -активите за срок от 25 години. Собственик на дружеството в момента е Veolia, която държи 77,1% от капитала, а Столичната община е с дял от 22,9 на сто.

Идеята беше столицата да бъде пионер, а нейният пример да последват и всички останали ВиК-дружества в страната. Обяснението е лесно – за модернизиране на мрежата са необходими милиарди евро инвестиции, които собствениците, в повечето случаи общините, нямат.

Отдаването на концесия на сектора беше заложена и в идеите за промени в Закона за водите, предложени от правителството на ГЕРБ. В текстовете беше заложено общините да отпишат собствеността си във ВиК-дружествата и да ги прехвърлят в специални асоциации. После самите асоциации да бъдат предложени в търговете за концесия.
Самата процедура обаче не беше уточнена, а парламентарната криза в началото на годината остави работата по закона недовършена.

Промени в сектора ще има, става ясно от законодателната програма на правителството, представена преди седмица. С последните промени в Закона за водите се предлага преобразуване на собствеността на ВиК дружествата, предвижда се и през следващия финансов период на ЕС асоциациите да могат да усвоят евросредства. Дали обаче това ще се случи, времето ще покаже.