Процедурата за определяне на минималния осигурителен доход – неясна и субективна

Процедурата за определяне на минималния осигурителен доход (МОД) за 2014 г. е към края си и вероятно нивата му ще останат близки до тези от 2013 г. Въпреки това все още не е ясно какво ще се случи със секторите, където няма постигнати споразумения.

Вижте коментара на икономиста от ИПИ Калоян Стайков за това кой и как определя минималния праг при осигуряването.

Практиката

Практиката показва, че работната група (от представители на работодатели и синдикати, бел. ред.) винаги взима предвид постигнатите споразумения и те влизат в сила за следващата година. Малка подробност е, че понякога тези споразумения се сключват с работодателски организации с малък брой членове, но важат за цялата икономическа дейност. Нищо, че не отговарят на критериите за представителност в чл. 35 от Кодекса на труда.

Ситуацията е по-сложна при икономическите дейности, в които липсва споразумение, независимо дали причината е несъгласие между работодателските и синдикалните организации или липсата на такива. В някои от тези случаи МОД се увеличават със средния ръст на договорените МОД в секторите, където има постигнато споразумение. В други случаи няма увеличение. Как се определя къде да има ръст и къде – не, не става ясно. За първи път при определянето на МОД за 2013 г. нямаше административно увеличение в сектори без постигнати споразумения.

При наличието на множество на брой добри международни практики и дългата работа на синдикалните и работодателските организации по определянето на МОД изглежда абсурдна липсата на какъвто и да било нормативен документ, който да регламентира процеса. Това създава сериозна възможност за злоупотреби и голяма несигурност, тъй като от един човек решава къде да се увеличи МОД и къде не, както и с колко да е ръстът.

Всичко това поставя под въпрос изобщо съществуването на МОД у нас – ако процедурата е неясна и зависи от прекалено много фактори, включително и субективни/политически, то това е основание да се замислим дали ползите от праговете превишават разходите.

Разнопосочни мнения

Министерство на финансите - Според анализаторите „на агрегирано ниво не се наблюдава значимо негативно влияние на увеличението на минималните осигурителни прагове върху броя на лицата, осигурени на минимален праг”. В същото време на секторно ниво се наблюдават сериозни различия. Така например, „праговете имат по-значимо въздействие в дейности, където има голям дял наети на минималния праг, като строителство, търговия, хотели и ресторанти, както и някои трудово-интензивни отрасли на преработващата промишленост (от хранителната и текстилната промишленост)”.

Европейска комисия - Основните заключения на изследването са, че минималните осигурителни прагове по икономически дейности и квалификационни групи професии са много близки до съответните средни основни възнаграждения. Това е особено валидно при заетите с ниска квалификация и съответно ниски възнаграждения, където безработицата е най-висока. Освен това системата може да постави сериозна бариера пред наемането на нискоквалифицирани работници в отделни райони на страната, тъй като не позволява коригирането на възнагражденията надолу по време на криза. В допълнение, системата въвежда регресивно данъчно облагане – по-висока ефективна осигурителна ставка за наетите с по-ниско заплащане в сравнение с такива с по-високо, като по този начин разтваря данъчната ножица между двете групи.

Институт за пазарна икономика - Анализът показва, че настоящата стойност на ползите и разходите от увеличението на МОД с 26,6% през 2009 г. за икономиката възлиза на загуба от 4,65 млрд. лв. Само за първата година загубата за икономиката е в размер на 545 млн. лв., което е около 0,74% от БВП на страната през същата година. Нетните ефекти в десетгодишен период се разпределят като - загуба в размер на 6,09 млрд. лв. за бизнеса и гражданите и печалба в размер на 1,44 млрд. лв. за държавата.