Реформа чрез публично-частно партньорство искат частни болници

Държавните, общинските и частните болници по закон са равнопоставени, но това не е така по отношение на финансирането и на правните взаимоотношения с различните институции. Това твърдят от Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) на кръглата маса по въпросите на здравеопазването.

„Министерството не сключва договори за дадени дейности с частни здравни заведения, например“, посочи д-р Явор Дренски, изпълнителен директор на „Токуда болница София“ и председател на Националното сдружение на частните болници в съобщение до медиите.

„Повечето от клиничните пътеки са недофинансирани – едва на 50-60 процента. Никоя частна болница не отказва спешна помощ, но за съжаление здравната каса плаща само част от нея, а останалото е за сметка на частното лечебно заведение“, конкретизира д-р Дренски.

Д-р Тияна Лазарова, собственик на болница "Св. Лазар", даде друг пример за  неравнопоставеността между лечебните заведения - държавни, общински и частни, а именно, че всяка година дълговете на държавните болници се погасяват от държавния бюджет и се оказват излишно и неефективно субсидирани.

Според Националното сдружение на частните болници държавата прилага всякакви механизми, за да пречи на частната инициатива в здравеопазването – като задължението да се провеждат обществени поръчки за болниците със сто процента частен капитал. „Има медицински стандарти, направени така, че определена държавна болница да отговаря на тях и да получи прословутото 3-то ниво на компетентност и по-добро финансиране, но частни и общински да не могат да стигнат до това. Чрез такива стандарти, с излишни изисквания, като, например, за разкриване на патология или микробиологична лаборатория, изкуствено се оскъпява болничната помощ“, смятат от сдружението.

Лимитираните бюджети на болниците ограничават достъпа на пациента, ограничават неговия свободен избор и демотивират хората да плащат здравните си осигуровки, смятат още лекарите. „С лимитите се нарушава един от основните принципи на здравното осигуряване - парите вървят заедно с пациента“, допълни д-р Методи Янков от МБАЛ „Сердика“.

„Системата ще се подобри, когато започне приватизация на държавните и общински болници, и демонополизация, а защо не и приватизация на НЗОК. Ще бъда истински щастлив до 2020 година частната болнична помощ да е над 70 процента, чак тогава ще имаме желаното качество“, е мнението на д-р Динко Младенов от „Медикус Алфа“.

Д-р Тодор Хинов от МБАЛ „Акта Медика” припомни един от основните проблеми на българското здравеопазване – лекарите и медицинските сестри не са мотивирани да работят тук и системата в един момент ще трябва да внася кадри отвън.

Участниците в кръглата маса потвърдиха предложенията си към проекта за здравна стратегия и неотложни мерки за оздравяване на здравната система.

Сред тях са приемане на законови промени, гарантиращи над 95% събираемост на здравните вноски и увеличението им с 2% на размера на здравните вноски, въвеждане на диагностично-свързаните групи, преструктуриране и реформиране на болничната помощ чрез публично-частно партньорство и приватизация, раздържавяване на НЗОК и регистрирането й като независима обществена институция.

Частните лекари искат и премахване на лимитите за дейността на болниците, отмяна на задължението да се провежда ЗОП за болниците със 100% частен капитал, прекратяване на порочните практики на съчетаване на бюджетно субсидиране и субсидиране от НЗОК. Настояват за регламентиране на официално доплащане в лечебните заведения с оглед на недофинансираните клинични пътеки.