Нови болници..., нови болнични дългове

Преди няколко дни в столицата беше открита нова частна болница, като на прерязването на лентата присъстваха лично здравният министър Десислава Атанасова и управителят на здравната каса д-р Пламен Цеков. Лечебното заведение получи и годишна субсидия от касата (9 млн. лв.), като по този начин болниците, които здравната институция трябва да финансира, набъбнаха с още една.

Фактът, че се откриват нови болнични заведения при условие, че тяхното финансиране е основният проблем на родното здравеопазване, поставя поне няколко въпроса - дали парите за тях са малко, или болниците са много, защо продължава разкриването на нови, след като управляващите предлагат закриване на малки болници и как се получава така, че някои болнични заведения получават субсидия от здравната каса още преди да са започнали да развиват дейност при условие, че бюджетите на болниците се определят на базата на прогнозни стойности за вече извършена дейност.

Омагьосаният кръг се затяга и от признанието на шефа на здравната институция, че болниците в София са много и че в момента софийските лечебни заведения разполагат с 9000 болнични легла, а са необходими само 6500.  В същото време продължава трупането на огромни болнични дългове. Само за първото тримесечие на годината те са 9 млн. лв. за страната. 

Години наред проектът за приемането на национална здравна карта, която да определи точния брой лечебни заведения и броят болнични легла, необходими за територията на България, се прехвърля в здравното министерство без реално да има някакъв напредък.

В същото време съсловната организация на лекарите също настоява за влияние при откриването на нови здравни заведения. Лекарският съюз иска при приемането на здравната карта да се запише текст, според който лечебно заведение се разкрива след съгласие на регионалната лекарска комисия.

Иначе директор на новата частна болница е д-р Михаил Зортев – бивш заместник-министър на здравеопазването, който изкара на поста едва няколко месеца и подаде оставка преди година заради професионални различия с бившия здравен министър д-р Стефан Константинов.

А твърдението, че болниците в страната са прекалено много за нуждите на населението и че трябва да се намали техният брой е старo. В последните десет години поне петима здравни министри се заемат с голямата реформа в болничната помощ и със създаването на национална здравна карта, която обаче все се отлага, тъй като неминуемо означава закриване на малки болнични заведения, докато някъде се откриват големи частни.