Новият Изборен кодекс е окончателно приет

След две седмици ударна работа по новия Изборен кодекс най-накрая той беше приет окончателно и така се разминаха извънредните заседания на парламента в събота и неделя, които депутатите си насрочиха в случай, че не успеят да приемат целия закон.

С текстовете, които прие последно, парламентът отхвърли активната регистрация. Предложение за отпадането й направи депутатът от  ДПС Четин Казак. Тя предвиждаше въз основа на гласувалите на предстоящите евроизбори ЦИК да създаде електронен регистър на гласоподавателите, като след това преди следващи избори останалите, имащи право на вот, бъдат вписани допълнително.

Най-спорните моменти в новия Кодекс се оказаха уседналостта, преференциалният вот, електронното гласуване и мажоритарното избиране на народни представители.

Въпреки настояванията на ДПС да се заличат текстовете, с които се изисква имащите право на глас да са живели определен период от време на дадено място, за да имат право на глас на различните видове избори, на среднощно заседание в четвъртък, предложението им за това беше отхвърлено.

Парламентът прие уседналост от 6 месеца при избор на органи на местна власт. Депутатите решиха право да избират общински съветници и кметове да имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели в съответното населено място най-малко през последните 6 месеца. Народното събрание реши, че уседналостта за евровота ще е три месеца.

Въпреки че реално депутатите записаха преференциален вот, те приеха и текст по предложение на Мустафа Карадайъ от ДПС, който на практика го обезсмисля. Текстът гласи, че когато избирателят не е посочил преференция, това ще се зачита за предпочитание за кандидата на първо място в листата. За да може кандидат на по-задно място в листата да я оглави, той трябва да получи гласовете на повече избиратели, отколкото са бюлетините, в които не е посочен конкретен кандидат. На практика това почти няма шанс да се случи.

В същото време парламентът прие праг от 7% за пренареждане на листата за народни представители. Предпочитанията (преференциите) за отделните кандидати са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малък от 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа, записаха народните представители.

Депутатите решиха преференцията при изборите за европарламент да е 5% от всички гласували за съответната листа. Предложението беше на ГЕРБ.

Искането на опозицията обаче да има електронно гласуване и мажоритарно избрани депутати беше отхвърлено от мнозинството. В новия Кодекс отпадна и мажоритарният избор за Велико Народно събрание, а според старите разпоредби половината от 400-те депутати се избираха мажоритарно.

Не мина и искането на опозицията да се създаде един отделен избирателен район за българите, които гласуват в чужбина.

В Кодекса е записано още, че бюлетините ще се печатат само в БНБ и ще имат поредни номера.

С кодекса се въвежда и машинното гласуване, което обаче за предстоящия евровот през май ще е експериментално и резултатите от него няма да се отчитат официално.

Сега депутатите чакат решението на президента Росен Плевнелиев дали ще наложи вето или не. Той има срок от 15 дни след приемането на закона, за да вземе решение за това.