Работна група ще реши бъдещето на "Кремиковци"

Работна група, в рамките на икономическата комисия, ще направи анализ дали е възможен рестарт на завода за непрекъснато леене в "Кремиковци". Това решиха депутатите по време на заседание на икономическата комисия днес.

Председател ще бъде депутатът от "Атака" Николай Александров, чието е и предложението за сформиране на работна група. Той поиска в нея да участват по един народен представител от всички политически групи. От ГЕРБ категорично отказаха да участват в тази група, защото стана ясно, че не е търсен контакт с частния собственик на завода. "Как една работна група ще се разпорежда с активи, които държавата не притежава", категоричен беше Делян Добрев.

Неговото мнение беше подкрепено от депутата от "Коалиция за България" Румен Гечев. Той обаче беше категоричен, че няма да има насилствени действия или привикване на частни собственици в парламента. Гечев препоръча първо да бъде направен контрол от Агенцията по приватизацията.

Другите участници в групата ще бъдат Петър Кънев от "Коалиция за България" и Ферихан Ахмедова от ДПС.

Припомняме, че по-рано днес в пленарната зала беше обсъдено предложението на "Атака", като депутатите от партията след дебатите се съгласиха, че е нужна нова формулировка на текста. Работната комисия ще помогне именно в тази област, обясниха още депутатите.

По време на дебатите Васил Яначков, председател на федерация "Металици" към КНСБ, обясни, че този завод не може да бъде активиран самостоятелно. Той предложи план поетапно да бъдат възобновени запазени производства. Затова са необходими 100 млн. лева и до една година да бъдат осигурени 120 -150 хил. работни места. Рестартът на завода ще даде "инжекция за енергетиката, товарните жп превози, пристанищата в Бургас и Лом", каза той.

По време на заседанието на комисията бяха отложени дебатите по предложението на "Атака" за прекратяване на договорите за концесия на медните и златните находища в страната. Темата е много болна, коментира червеният депутат Петър Кънев, защото данните на правителството са, че годишно от всички концесии приходите в хазната са под 100 млн. лева.

В същото време обаче зам.-министърът на икономиката и енергетиката Красин Димитров уточни, че министерството още не е готово с мащабния анализ на приходите и дейността на концесионерите.

Предложението ще бъде обсъдено отново при представянето на становище от МИЕ.