Кр. Павлов: Все повече български компании ще се насочват към износа

Нивото на задлъжнялост на българските предприятия, междуфирмената задлъжнялост и бавното възстановяване на икономиката са едни от основните рискове пред фирмената стабилност. Тези фактори открои главният оперативен директор на УниКредит Булбанк Андреа Казини по време на втората конференция по управление на риска на COFACE на тема „Фирмена стабилност при политическа несигурност“.

Западните банки няма да се оттеглят от региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и в частност – от България. Все повече български компании ще се насочват към износа, а неговата важност като фактор за икономическия растеж на страната ще бъде по-голяма. Притокът на чуждестранни спестявания пък ще бъде по-малък в сравнение с първото десетилетие на XXI век, сподели очакванията си за развитието на българската икономика през следващите 10 години главният икономист на банката Кристофор Павлов.

Капиталовите потоци, включително притокът на чуждестранни спестявания към българската икономика, ще се насочват към областите и секторите, където процесът на преструктуриране е най-напреднал, или към сектори, които в най-малка степен бяха засегнати от кризата.

„Консолидираните баланси на корпоративния сектор в България показват, че най-висока е задлъжнялостта в хранително-вкусовата промишленост и текстилния сектор. Междуфирмената задлъжнялост пък е най-голяма в сектора на недвижимите имоти и строителството. Именно в тях имаше най-голям бум през 2008 г.“, каза Андреа Казини.

Според него експортно-ориентираните компании и секторът на услугите ще допринесат за силното намаляване на задлъжнялостта в икономиката ни. Той похвали страната, като каза, че външните инвеститори са впечатлени от ниското ниво на публичния дълг.

Силните външни позиции на България също са отразени в подобряването на задлъжнялостта на държавата по отношение на коефициента дълг/износ. Казини разкри, че показателят е далеч от нивата от 2008 г., но се вижда тенденция за подобрение.

В дългосрочен план Кристофор Павлов се надява, че постепенно България ще промени ролята си в международната специализация на труда и от страна, която предимно предоставя суровини и евтина работна ръка, постепенно ще се превърне в икономика, която има увеличаваща се роля в иновациите и развитието на нови технологии. Така България ще започне да произвежда все повече собствени крайни продукти и да налага собствени търговски марки.

„Все повече български компании ще се насочват към износа, като освен увеличаване на обемите ще има промяна и в разнообразието на стоките, предлагани на чуждите пазари“, увери Кристофор Павлов.

Той обясни, че обемът на българския експорт на глава от населението, който макар и да е по-нисък от този на някои развиващи се икономики в ЦИЕ, е близък до нивата, приемани за типични за индустриалните държави. За 13 години износът на стоки на глава от населението в България се е увеличил пет пъти до малко над 3 000 евро.

„Когато погледнем какво изнася България обаче става ясно, че българският експорт в твърде голяма степен зависи от износа на сурови материали, което по-скоро е типично за слабо развитите икономики“, подчерта главният икономист на УниКредит.

Добрата новина тук е, че перспективата за увеличаване на важността на износа, като фактор за икономическия растеж в България, е по-голяма, защото страната ни има повече да догонва спрямо конкурентите си от ЦИЕ, не само по линия на увеличаване на обемите, но и по отношение на промяна на структурата на износа.

„Потенциалът за нови инвестиции в следващото десетилетие е по-голям, отколкото бизнесът днес смята“, сподели Павлов по време на презентацията си. „Днес почти във всеки сектор на световната икономика е налице излишен производствен капацитет. В Същото време трябва да признаем, че голяма част от този производствен капацитет просто е на грешното място географски и така или иначе ще остане неизползван, дори когато световното стопанство изцяло се възстанови от последиците от глобалната икономическа и финансова криза от 2007-2009 г.“

„Преди кризата западните банки гледаха на региона като на малко или повече хомогенен, докато сега те в нарастващата степен разбират, че страните в региона са различни. Банките разбират, че мащабите имат значение.“

Растежът на депозитите означава наличието на доверие в банките, но и промяна на модела на финансиране. Условията за банковата индустрия се определят най-вече от вътрешни за страната фактори. Ето защо условията за финансиране ще зависят по-малко от случващото се на международните финансови пазари, смята Павлов.

„Процесът на нормализиране на лихвените проценти в развитите икономики ще причини известна волатилност на пазарите. Но банките биха спечелили от факта, че условията за финансиране зависят по-малко от случващото се на международните пазари“, каза той.