Промените в ЗЗК са предпоставка за корупция, твърдят търговци

Според проекта излиза, че само производителите могат  да бъдат ощетени, но не се отчитат останалите по веригата за снабдяване – навсякъде може да има злоупотреби с по-силна позиция при договаряне, заяви юристът Антон Петров.

Адвокат Мария Папазова коментира, че след промените ще се забави търговския оборот – всяко изменение на общи условия ще се разглежда от КЗК, като срокът е 2 месеца. При всяко сключване на индивидуален договор може да се нанасят промени при общите условия, а това означава огромна работа за КЗК.

„КЗК става квазиорган – ще регулира конкретни търговски отношения. Може да се окажем в ситуацията Комисията да няма капацитета да участва в договарянето между всички търговци на храни с оборот над 50 млн. лв. и техните доставчици“, заяви адвокат Николай Даскалов.

Ако КЗК наложи неодобрение на някоя клауза, защита по съдебен ред не е възможна, посочи Милена Драгийска, управител на „Лидл България“.

Търговците заявиха, че дават възможност на български производители да продават продукция в други държави, където веригите оперират. Христо Петров, търговски директор на „Кауфланд България“, посочи като пример, че скоро „Вини Сливен“ и „Телиш“ ще продават чрез веригата своите марки в цяла Европа. Същото се случва с производители на замразено тесто, пелени за еднократна употреба, халва, брускети. Не само в Австрия, а и в Германия и Румъния се продават стоки на български производители, казаха търговците.

По административен начин ще се повишат печалбите на неконкурентоспособни производители, но това ще повиши цените за потребителите, според Николай Петров.

Законът е изключително вреден за малкия и среден производител. Свръхрегулацията ще накара  супермаркетите да търсят алтернативни продукти на чужди доставчици от съседни пазари, прогнозира Димитър Спасов.

Производители заявиха, че предпочитат държавата да не се меси в отношенията им с хипермаркетите.

„Каквото и да си говорим, става дума за пари. Ние не можем без големите вериги, те не могат без нас. Въпросът е да има финансово-икономически баланс между производители и търговци, а не социален“, допълни Александър Найденов.

„От вносителите на законопроекта трябва да се изисква да се направи оценка на въздействието, защото обществото ще плати промените. Законите в България се прилагат изборно. Този нормативен акт е „врата в полето“. Чрез него изборно ще се атакуват едни или други търговци, като ще им бъдат поставяни някакви условия“, заяви Сашо Дончев.

Поставяме държавните органи над свободата на договаряне. Създаваме нова писта за корупция -  ще създаваме предпоставки чиновници от КЗК да задържат типови договори на едни фирми и да пускат по-бързо на други, заявиха представителте на бизнеса.

Има едно спасение за българския производител – висококачествена стока на конкурентна цена, изтъкна Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата. Според Огнян Донев, председател на УС на КРИБ, законопроектът изкривява конкурентната среда.

Георги Ангелов от институт „Отворено общество“ посочи, че „напоследък вместо да се опитаме да видим къде е проблемът и да го решим, търсим виновник да го обвиним". "Колко пъти сме виждали КЗК да пребори някой монопол или да реши някой проблем, за да й прехвърлим и това? Всички монополи се влошават“, каза той.

Търговците се обявиха и срещу прекомерни държавни протекции, които да пазят предприятията от фалити, защото те са здравословни за икономиката, а неконкурентните производства се заменят от конкурентни. 

Йордан Матеев обобщи, че търговците се надяват законопроектът да не бъде приет в сегашния му вид, а въпросът с нелоялните търговски практики да бъде решен по друг начин.

Мнения в защита на проекта нямаше, тъй като представители на вносителите не присъстваха на кръглата маса.