Спорът за газовата мрежа на Украйна вече е част от енергийната политика на ЕС

Собствеността върху газопреносната мрежа на Украйна може да се окаже сериозен фактор за определянето на европейската енергийна политика, коментира в ефира на БНТ енергийният експерт проф. Атанас Тасев. Той допълни, че в момента има интерес от страна на американски компании за покупка на мрежата, което в дългосрочен план може да се окаже от ключово значение за ЕС при вземането на решения в областта на енергетиката.

Припомняме, че преди седмица руски медии обвързаха спирането на „Южен поток” именно с желанието на Киев да направи реформа в „Нафтогаз”, която предвижда отделянето на газовата мрежа и газохранилищата от активите на компанията.

Целта е продажбата на собствеността на газовата мрежа, а интерес към приватизацията вече проявявали европейски и американски компании. Изпълнението на „Южен поток” обаче би намалило важността на тези тръби, се казва в анализ на руските журналисти.

Интерес към газопреносната мрежа на Украйна отдавна проявява и „Газпром”. Според източник на ИТАР ТАСС отдаването на част от собствеността е било едно от условията, поставени от Москва при преговорите с бившия вече украински президент Виктор Янукович в средата на декември 2013 година.

Тогава „Газпром” намали цената на природния газ за Украйна с 33% до 268,50 долара за хиляда куб. метра. Днес обаче отстъпки липсват и руският газов гигант очаква Киев да заплаща по 486 долара за хиляда куб. метра природен газ.

Желанието "Газпром" да придобие част от газопреносната мрежа беше сочена от анализатори и като основание за "газовата война" между Русия и Украйна през 2009 година. 

Днес в ефира на националната телевизия експерти коментираха още и дали новата криза в отношенията между двете страни ще доведе до проблеми за Европа и България. 

Според Красен Станчев спирането на доставките за „Нафтогаз”, което „Газпром” предприе от вчера сутринта, няма да доведе до нова газова криза за Европа. Той коментира, че Украйна може да вземе пари, за да си плати газовите доставки само от ЕС и нито една от страните няма интерес от спирането на синьото гориво за европейските клиенти.

Станчев беше категоричен, че ЕС ще плати задълженията на Украйна за природен газ.

Според Атанас Тасев Европейската комисия вече се ангажира финансово при преговорите, за разлика от ситуацията през 2009 година. 

„За България проблемът е, че сегашното правителство играеше изцяло на страната на „Газпром” и се изложи”, смята още Красен Станчев. Той твърди, че страната ни е загубила и „дългосрочната възможност за диверсификация на доставките”, визирайки мораториума за проучване и добив на шистов газ.

Атанас Тасев допълни, че според последните проучвания находищата в Добруджа са с малък рандеман. Според него проучвания трябва да бъдат правени в централните части на страната. Експертът обаче е категоричен, че обществото не е готово за подобни действия и е нужна сериозна комуникационна кампания, която да обясни на хората възможностите и рисковете от добива на шистов газ.