"Разводът" БСП-ДПС – краят на кабинета "Орешарски"

Правителството на Пламен Орешарски подаде оставка почти 2 месеца след провеждането на изборите за европейски парламент и месец след като протестиращите отбелязаха 1 година от началото на протестите срещу кабинета.

Как обаче се стигна до тази оставка? Вижте хронологията на края на 89-то правителство в историята на България.

25 май. Провеждат се избори за европейски парламент. Резултатите от тях посочват категорична победа за опозицията – ГЕРБ събира 30,30% от гласовете. Коалиция за България (БСП) има 19,09% и изпреварва с малко ДПС – 17,28%. Евродепутати изпращат още "България без цензура" с вота на 10,69% от гласувалите и Реформаторски блок – 6,37%. 

Кабинетът Орешарски в снимки

4 / 19

Протестиращи скандират антиправителствени лозунги по време на демонстрация пред парламента в София на 2 юни, 2013. Стотици демонстранти се събраха, за да протестират срещу новоизбраното социалистическо правителство на технократа Пламен Орешарски.

Още галерии

Още същата вечер лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призова премиерът Пламен Орешарски да подаде незабавно оставка. Лидерът на ББЦ Николай Бареков също се обяви за предсрочни избори, но през октомври.

Отново в изборната нощ лидерът на ДПС Лютви Местан посочи, че е „въпрос на интерпретации“ дали резултатите от евровота легитимират кабинета „Орешарски“. "Ако ще продължава кабинетът на Орешарски, актуализирането на управленската програма е неизбежно, но дори да беше още по-силен вотът на ДПС, ние няма да дадем основание на когото и да е да си помисли, че ДПС ще поиска разширяване на властовите си позиции“, обеща лидерът на ДПС в нощта на евровота.

Веднага след изборната нощ се заговори за ремонт на кабинета, а на 30 май самият премиер Пламен Орешарски призна за това. В парламента министър-председателят обяви, че не усеща колебание нито в подкрепата на БСП, нито на ДПС към правителството, но не изключва никакъв вариант. 

Пълен обрат за съдбата на кабинета дойде на 5 юни, когато лидерът на ДПС Лютви Местан обяви на специална пресконференция, че „анализът на изборните резултати прави невъзможен пълния мандат на кабинета“. Местан посочи и 3 варианта за датата на предсрочните избори - хоризонт до октомври 2015 година и избори „2 в 1“, провеждане на избори догодина през май и избори до края на 2014 г.

Още същия ден лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че партията му е за предсрочни избори, но не незабавно. Изборите не бива да бъдат протакани при условие, че няма подкрепа за по-цялостната политика, необходима за страната, изтъкна „червеният“ лидер. Той се обяви и за задължително гласуване, защото по думите му това го „изисква рестартът на държавата, защото той има нужда от масирано участие на гражданите“.

Четири дни по-късно – на 10 юни, Станишев промени позицията си и поиска незабавни избори, най-късно до края на юли. Лидерът на БСП посочи, че България няма нужда от правителство и парламент „на изкуствено дишане“, а от решения, които да доведат до необходимото за хората успокояване. Станишев аргументира искането на незабавни избори със ситуацията на нестабилност, която по думите му е най-голямата опасност за страната и България не може да си я позволи.

Същия ден президентът Росен Плевнелиев обяви, че свиква на 17 юни извънреден Консултативен съвет по национална сигурност. Държавният глава изрази надежда, че като резултат от този КСНС трябва да се стигне до дата за избори, която е работеща както за политическия елит, така и за гражданите. Плевнелиев все пак посочи, че още е рано за служебен кабинет.

В петък, 13-и юни, кабинетът „Орешарски“ оцеля при петия вот и последен на недоверие към него, внесен от опозицията. Този път "на прицел" беше финансовата политика на управляващите. В крайна сметка 109 депутати подкрепиха вота на недоверие, 114 гласуваха против, 1 се въздържа. Депутатите от ГЕРБ и "Атака", както и двама независими народни представители, подкрепиха вота на недоверие.

Веднага след вота премиерът Орешарски коментира, че въпросът с оставката на кабинета не е на изпълнителната власт. "Прекратяването на мандатите в парламентарна република е парламентарен и политически въпрос, не е въпрос на изпълнителната власт“, подчерта Орешарски и допълни: "Особено в тази конфигурация, в която сме сега, когато премиерът няма политическа партия и ПГ".

На 16 юни, заместник-председателят на НС Мая Манолова призна, че ако по време на КСНС се стигне до дата за предстоящите предсрочни парламентарни избори, правителството ще подаде оставка веднага след това. До такъв сценарий обаче не се стигна.

В крайна сметка след консултациите при президента между парламентарно представените партии и тези, които получиха мандат в ЕП - Реформаторския блок и България без цензура, се взе решение предсрочните избори да се проведат на 5 октомври. Решено бе и 42-рото НС да бъде разпуснато на 6 август и да бъде назначено служебно правителство.

Проследете управлението на Орешарски в галерията

Още политически новини четете в Dnes.bg