БСК: Увеличение на осигуровките няма да реши проблема с дефицита

Българската стопанска камара (БСК) е против идеята за намаляване на дефицита в системите на социалното и здравното осигуряване чрез административно увеличаване на минималния осигурителен доход (МОД), увеличаване на размера на осигурителните вноски и на минималната работна заплата.

От Стопанската камара са на мнение, че основен начин за преодоляване на дефицитите в осигурителните системи са радикалните реформи, за които служебният кабинет обаче не разполага с времеви ресурс и правомощия.

Позицията на работодателската организация е по повод заявката на служебното правителство за повишаване на социалните осигуровки и административно увеличаване на минималния осигурителен доход (МОД).

От БСК настояват преди предприемането на всякакви решения в тази посока компетентните държавни органи да отчетат ефекта от вече договорените със социалните партньори предложения за промени за намаляване на дефицитите в Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Здравната каса.

Работодателите смятат, че минималният осигурителен доход е анахроничен механизъм, влизащ в противоречие с практиката на ЕС и остро критикуван от ЕК и МВФ като ограничител на заетостта в секторите с ниско заплащане на труда и за неквалифицираните работници.

Относно предлагания нов размер на минималната работна заплата от 400 лв. БСК смята, че той надхвърля значително прага от 60% спрямо средната работна заплата в повечето административни области, а за много общини с ниска заетост и заплащане се доближава до 80%. В повечето страни-членки на ЕС това съотношение не надхвърля 43-45%, посочват от камарата. От там напомнят и за ниския ръст на производителността на труда и на потребителските цени спрямо постигнатия висок ръст на средната работна заплата от 10,5% през 2013 г. спрямо 2012 г.

Необходимите реформи, които биха довели до балансиране на бюджетите на ДОО, според БСК, са свързани с преразглеждане условията за ранно пенсиониране на военни и полицаи, радикална промяна на системата за отпускане на пенсиите за инвалидност, контрол върху издаването на болнични листове и по събирането на осигурителните вноски.

Не на последно място от Камарата посочват непредприетите през годините важни реформи на трудовото законодателство (в т.ч. за агенциите за временна работа, заетостта на почасово работно време и други).

Увеличението на здравноосигурителната вноска също не е решение за дефицита в системата на здравното осигуряване, смятат работодателите. Причината за дефицитите в системата са в липсата на реформи в здравеопазването, финансовата неефективност, увеличаването на дела на публичните фондове за сметка на държавния бюджет за финансиране на здравеопазването.

Изтъква се и липсата на система за анализ и оценка на резултатите, прехвърлянето на над 1,4 млрд. лв. от резерва на НЗОК към държавния бюджет (през 2012 година, бел. ред.), несъответствието на размера на здравноосигурителните вноски за осигуряваните от държавата и разходите, които се правят за тяхното медицинско обслужване; липсата на ясни правила за реда на медицинското обслужване на здравно неосигурените и за финансирането на тази дейност; неефективната събираемо­ст на здравните вноски, както и забавянето на електронното здравеопазване.