Плевнелиев: Траен растеж не може да бъде създаден чрез трупане на дългове

България с пълно убеждение принадлежи към НАТО и иска да стане член на еврозоната, заявява в интервю за авторитетния германски всекидневник Frankfurter Allgemeine Zeitung президентът на страната Росен Плевнелиев. По думите му примерът на Гърция показва, че след известно време реформите дават резултати.

„Само не трябва да се заблуждаваме, че растежът се създава чрез натискане на копче от Брюксел или само чрез европейските фондове. Траен растеж не може да бъде създаден и чрез дългове. Смятам напредъка, постигането на прогрес за по-добра цел от растежа на всяка цена“, казва Плевнелиев. Според него фокусирането върху растежа на всяка цена е грешно, особено, когато трябва да бъде финансирано чрез кредити.

Въпреки че цели седем години след присъединяването към ЕС България и Румъния са подложени на механизма за сътрудничество и контрол, Плевнелиев заявява, че този механизъм трябва да остане толкова дълго в сила, колкото е необходимо за страната. „Той ни помогна да наложим някои смели реформи, но реформата на нашата правосъдна система още не е завършена. Това трябва да продължи, като механизмът за контрол играе важна роля“, пояснява той.

В интервюто Плевнелиев защитава и усвояването на пари по европейските фондове. Той се позовава на данни от Европейската сметна палата, според които нередностите при използването на средствата от европейските структурни фондове са сравнително малко.

Според президента България наваксва икономически и в европейско сравнение. „Когато през 2007 г. се присъединихме към ЕС БВП на глава от населението тогава възлизаше на 35% от тогавашния среден за всички държави членки, днес той възлиза на 47%. Това има връзка най-вече с усилената работа на българите, но и с умно вложените средства от структурните фондове“.

Същевременно президентът посочва, че ЕС има много силни механизми, с които да контролира ползването на средствата. ЕК може да провери проекти далеч назад в годините и да накаже грешното използване на средства, пояснява той и добавя, че „бих желал държавните пари на България също толкова точно да бъдат проверявани, както европейските средства“. 

По отношение на проекта „Южен поток“ Плевнелиев още веднъж подчертава, че България няма да допусне газопроводът да бъде построен противно на европейското право. „Всяка държава има право да сключва двустранни споразумения, но голяма грешка на Русия винаги е била да подценява европейските правила. Сега Русия трябва да научи, че в Европа има силни институции и желание за спазване на  процедурите на правовата държава. Аз вярвам, че накрая „Южен поток“ ще бъде изграден, но това може да се случи само при спазване на европейските правила, твърди държавният глава.

Плевнелиев уточнява, че споразумението за “Южен поток” е подписано през 2008 г., но освен договор за изграждане на тръбата, е трябвало да се подпише и споразумение за преноса на газ.

„За съжаление установихме, че случаят не е такъв. Към момента разходите са твърди, но приходите са неясни. Оттеглилото се правителство на предишния министър председател Пламен Орешарски през лятото, с едно от последните си служебни действия, въпреки реакцията на ЕС, даде разрешение за строителство за Южен поток, но приходите на България за преноса на газ не са подсигурени и до днес“, обяснява държавният глава.

В разговора Плевнелиев хвърля светлина върху опитите на страната да диверсифицира доставките си на газ, след като получава 87 – 90% от нужния газ от Русия. „Малките отклонения се получават от нашите собствени добиви в Черно море, които са непостоянни, но при всички случаи ще бъдат изчерпани след години. Отдадохме много концесии за търсене на залежи от газ пред нашите брегове и сме оптимисти, че предприятия като Total  от Франция или OMV от Австрия, на които възложихме тази задача, ще открият такива залежи, но това, разбира се, не променя нищо в краткосрочен план“. Според президента „южният коридор”, през който трябва да тече газ от Азербайджан и евентуално от Туркменистан през Турция на запад, може да бъде допълнение за България и Европа и така да представлява реално диверсифициране на газовите доставки към Европа.

В интервюто се засяга и темата за евентуалното строителство на втора атомна електроцентрала. По думите на Плевнелиев тя би произвеждала 2000 мегавата ток и ще струва 10 млрд. евро. „Само за 1,5 млн. евро ние можем да разработим програма за енергийна ефективност и саниране на сгради, с която страната ще спести същите 2000 мегавата ток. За това дори вече е осигурено и европейско финансиране“, пояснява той. Според него една изпълнявана в широк мащаб програма за саниране ще осигури, съответно ще създаде, хиляди работни места в малки и средни предприятия в строителния сектор. 

Президентът коментира и изострените отношения между Запада и Русия. Според него фактите показват, че днес Западът си „има работа с една друга Русия – с една националистическа, агресивна държава при един президент, който разглежда Европа не като партньор, а като противник. Всички европейци спечелиха от падането на Берлинската стена – свобода, демокрация, перспектива. Владимир Путин вижда падането на стената и рухването на Съветския съюз обратно като катастрофа, и от това произтича интерпретация на историята, която принципно се противопоставя на Европа и нейните ценности“, казва той, като нарича ЕС „иновативен проект, при който голяма Германия и не толкова голяма България стоят равноправни една до друга“.

По думите му обаче в света на президента Путин, обратно, става въпрос все още за 19 век, когато са съществували великите сили и една периферия, която е трябвало да им се подчинява. Според него Европа не се основава на окупация и на властта на по-силния, а на господството на правото, а Русия трябва да се научи да има партньори, а не васали и подчинени.