Дойде ли пак времето за приватизация

След няколко години на застой, почти тотален отказ от приватизация и дори идеи за национализация на фирми като „Рамотекс” и „Химко”, продажбата на някои държавни активи се е превърнала в приоритет за новия министър на икономиката Божидар Лукарски, пише в свой анализ Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

„Когато се говори за приватизация, обикновено изскачат два аргумента против. Първият е, че държавата „вече няма какво да приватизира”, а вторият е, че държавните активи се обезценяват след 2008 г., което прави продажбата им неатрактивна“, коментира той и допълва, че това само на пръв поглед това звучи логично и тези аргументи са безпочвени.  

Към края на 2012 г. приватизираните държавни активи представляват малко над 2/3 от балансовата стойност на всички активи на държавните компании, което означава, че има още много за приватизиране.

В периода 2000-2012 г. са приватизирани 19,4% от държавните активи, което означава, че раздържавяването на оставащите малко над 33% държавни активи не е никак малък дял и едва ли ще стане бързо и лесно. Нещо повече – ниските годишни дялове на приватизираните активи в периода до 2001-2008 г., когато цената на активите растеше, ясно показва, че цената не е била водеща при тях. Следователно не може да се твърди, че ниските цени в момента са пречка пред приватизацията.

Сред приоритетните за приватизация компании през тази година са „ВМЗ-Сопот”, което се намира в процедура по несъстоятелност, и „Кинтекс”, посочва икономистът.

Той припомня, че идеята за приватизация на „ВМЗ-Сопот” се заражда още в началото на 2008 г., когато е разработена стратегия за раздържавяването ѝ. Същата е участта на „Кинтекс”, с тази разлика, че дружеството не е фалирало. Седем години по-късно резултатът от държавните усилия в тази посока е нулев и отново се намираме в изходна позиция.

„Както се вижда от докладите за дейността на АПСК, за приватизация на двете предприятия се споменават за първи път през 2008 г. Това е още едно доказателство, че продажната цена на активите на компаниите никога не е била водеща при приватизацията, тъй като именно до 2008 г. бяха най-добрите години за инвестиции и съответно – приватизация“, допълва Стайков.

Основната пречка за приватизирането на тези, а и други дружества, по-рано е наличието на т.нар. забранителен списък за приватизация, припомня още икономистът.

Независимо че приватизацията отново се превръща в приоритет на икономическото министерство, през 2015 г. този списък ще продължи да съществува, тъй като министърът е категоричен, че „Ел Би Булгарикум” и „Българска роза” със сигурност ще останат държавни. За това обаче няма посочени мотиви, обяснява експертът.

Държавата разполага с изобилие от държавни компании, голяма част от които са във фалит или ликвидация, а в същото време трупа дългове, защото годишните разходи на правителството и местната власт са по-високи от годишните им приходи.

„Това е като да имате апартамент, вила, кола или две, да не ви стигат парите и да трупате дългове, но да не обмисляте продажба на активите си“, посочва Стайков.

За него след като държавата изхарчи разполагаемата част от фискалния резерв в периода 2009-2014 г., вече не останаха други варианти за покриване на годишните дефицити, освен взимане на нови дългове и ... приватизация.

Очевидно е, че има достатъчно активи за раздържавяване, а управляващите са доказали, че продажната цена не е водеща при взимането на решение. Остава единствено да се преразгледа забранителният списък и да се изготвят планове за приватизирането на останалите държавни дружества.

Така се постигат две цели – осигуряват се пари за покриване на дефицита и се намаляват държавните разходи и имплицитния държавен дълг, тъй като голямата част от държавните предприятия са на загуба и са в тежест на бюджета, заключава анализаторът.