Липса на достатъчно производители - предизвикателство за свободния пазар

Едно от големите предизвикателства на либерализацията на енергийния пазар у нас е липсата на достатъчно производители, които да предлагат енергия. Това ще доведе до липса на ефективна конкуренция, коментира директорът на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска по време на конференция, посветена на енергийния пазар у нас.

Тя посочи, че 86% от енергията на свободния пазар у нас в момента се доставя от АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ Марица Изток 2, както и от Националната електрическа компания (НЕК). Липсват и дребни търговци, които да предлагат електроенергия на пазара.

Диловска припомни, че анализ на Европейската комисия от 2013 година е показал именно това - недостатъчен брой продавачи и препоръката да се работи за тяхното увеличаване. Един от начините за това е излизането на свободния пазар на производителите, които в момента продават електроенергията си при преференциални условия (американските ТЕЦ-ове и ВЕИ-производители), посочи експертът.

Този модел предвижда производителите да продават тока на пазарни цени, а разликата да бъде покривана чрез други механизми, които не включват пазарно участие, какъвто е например създаденият с последните промени в Закона за енергетика фонд за енергийна сигурност или дори фискална помощ. Подобен подход е прилаган и в други държави, в които е имало преференциални договори, коментира Диловска и допълни, че той може да извади към 2 хил. мегавата на свободния пазар.

Според нея в помощ на развитието на свободния пазар ще бъде и излизането на големите водни централи на Националната електрическа компания (НЕК) на пазара. "Те могат да бъдат атрактивен пазарен участник, особено в пиковите моменти", допълни още тя.

Експертът коментира още, че енергийната борса не е панацея, но ускорява либерализацията на пазара, защото ще даде справедливата цена на електроенергията. Друго голямо предизвикателство ще бъдат и новите енергийни мощности. "Пазарите на електроенергия не създават стимули за изграждане на енергийни мощности", категорична беше Диловска и препоръча да бъде намерен пазарен модел за насърчаване на инвеститорите.

Анализите на Института за пазарен мениджмънт по отношение на стимулите за излизане на свободния пазар на битовите потребители показват, че те не са много. В момента, заради кръстосаното субсидиране в сектора, домакинствата у нас плащат дори по-ниска цена от тази, по която електроразпределителните дружества изкупуват енергията от НЕК (към 118 лева за мегаватчас с надценката от 2,29 на сто). Според проучванията на експертите цената за домакинствата е с между 13 и 15 лева за мегаватчас по-ниска от изкупната. Разликата обаче се покрива от небитовите потребители на регулирания пазар, тоест от малкия и средния бизнес, за които цената е с между 20 и 32 лева по-висока от изкупната.

Това означава, че стимулът на небитовите потребители да "избягат" от регулирания пазар са огромни - на свободния пазар те ще получат цена от около 73 лева за мегаватчас, каквото е в момента средното за региона ниво, и с добавката за задължения към обществото сумата ще бъде към 119 - 120 лева за мегаватчас. Сега те плащат почти по 150 лева за мегаватчас.

Излизането на небитовите потребители обаче ще постави под въпрос цената на битовите потребители, защото ще изчезне кръстосаното субсидиране, посочи още Диловска.

Според нея българските политици и бюджет са "длъжници на енергетиката". В своят анализ отпреди две години от ЕК са посочили, че тарифните дефицити, трупани заради грешни административни решения, не могат да бъдат покрити само с цената, а могат да се използват и фискални средства.